Решение № 1320 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Фитнес оборудване“ ЕООД ЕИК 205517053 със седалище гр. Казанлък срещу Решение № 1127 от 25.03.2025 г. по адм. дело № 106/2025 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 6640 от 18.12.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че обжалваната заповед съответства на чл. 86, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и че търговецът има задължение да докаже съответствието на стоките с приложимите стандарти. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед № 6640/18.12.2024 г. на председателя на КЗП, с която на „Фитнес оборудване“ ЕООД е забранено временно пускането на пазара на спининг колела модел 005506ВВС, марка Keiser, с различни серийни номера, с адрес на производител в Съединени американски щати, с изписана маркировка ISO 20957, Class: S, FCC ID: 2ADZG-M31, IC:12667A-M31, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоките, съгласно съответните приложими стандарти БДС EN ISO 20957-1:2013 (EN ISO 20957-1:2013) „Стационарни тренировъчни съоръжения. Част 1: Общи изисквания за безопасност и методи на изпитване и БДС EN ISO 20957-10:2018 (EN ISO 20957-10:2017) „Стационарни тренировъчни съоръжения, Част 10: Тренировъчни велоергометри с неподвижно колело или без свободно колело. Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване“. По делото е установено от фактическа страна, че производството пред КЗП е започнало по уведомление от Агенция „Митници“ за внос на употребявано фитнес оборудване – 26 броя спининг колела и друго, с вносител „Фитнес оборудване“ ЕООД и място на съхранение на стоките в склада на дружеството, находящ се в гр. Казанлък. Видно от съдържанието на представеното по делото уведомление в графата „Основание за възникнало съмнение“ са попълнени следните данни: Код на рискова област: код 700000 – Здраве и безопасност; Код на рисков профил: 11808, Употребявано фитнес оборудване, в т.ч. стационарно. След извършена от КЗП проверка в склада на дружеството е установено, че всяко спининг колело има трайно закрепена информационна табела и че всички са модел 005506ВВС, марка Keiser, с различни серийни номера, с посочен адрес на производител в Съединени американски щати, с изписана маркировка ISO 20957, Class: S, FCC ID: 2ADZG-M31, IC:12667A-M31, маркировка СЕ. Стационарните фитнес съоръжения са в сглобен вид, готови за използване, без индивидуални опаковки. При проверката са взети проби от спининг колелата. Дружеството е представило ръководство на потребителя за спининг колело, изтеглено от линк www.keiser.com/forms/warrantyregistration. Представен е превод на български език на стр. 22 от ръководството, който гласи следното: „Тази машина отговаря на EN ISO 20957-1 и EN 957-10. Клас на точност и използване SA, за висока точност и професионална и/или търговска употреба. Този цикъл е предназначен само за употреба на закрито.“ Според административния орган от вносителя не са представени документи, удостоверяващи извършени дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието спининг колелата съгласно съответните приложими стандарти БДС EN ISO 20957-1:2013 (EN ISO 20957-1:2013) „Стационарни тренировъчни съоръжения, Част 1: Общи изисквания за безопасност и методи на изпитване и БДС EN ISO 20957-10:2018 (EN ISO 20957-10:2017) „Стационарни тренировъчни съоръжения, Част 10: Тренировъчни велоергометри с неподвижно колело или без свободно колело. Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване“. Въз основа на резултатите от извършените проверки и представените документи от търговеца председателят на КЗП е издал процесната Заповед № 6640 от 18.12.2024 г., с която на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 71, ал. 2 ЗЗП е забранено временно на дружеството пускането на пазара на спининг колела модел 005506ВВС, марка Keiser, с различни серийни номера, с адрес на производител в Съединени американски щати, с изписана маркировка ISO 20957, Class: S, FCC ID: 2ADZG-M31, IC:12667A-M31, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоките, съгласно съответните приложими стандарти БДС EN ISO 20957-1:2013 (EN ISO 20957-1:2013) „Стационарни тренировъчни съоръжения, Част 1: Общи изисквания за безопасност и методи на изпитване и БДС EN ISO 20957-10:2018 (EN ISO 20957-10:2017) „Стационарни тренировъчни съоръжения, Част 10: Тренировъчни велоергометри с неподвижно колело или без свободно колело. Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване“. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства и възраженията на страните, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. При преценка на съответствието на съдебното решение с материалния закон и неговата обоснованост касационната инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 69 ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите. Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара (чл. 71, ал. 1 ЗЗП). Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в „Официален вестник“ на Европейския съюз (чл. 71, ал. 2 ЗЗП). Мярката по чл. 86, ал. 1 ЗЗП има превантивен характер - тя има за цел да осигури безопасността на потребителите за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка, когато стоката може да бъде опасна. Посоченото национално правило е в изпълнение на разпоредбата на чл. 8, § 1, б. „г“ от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите, според която компетентните органи на държавите членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е), когато е необходимо, а именно - временно да забранят доставката, предложенията за доставка или излагането на пазара на всеки продукт, който би могъл да бъде опасен, за периода, необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол. Обстоятелство, което е от съществено значение в настоящия случай, е, че процесните спининг колела са употребявани, като в хода на административното производство относно тяхната безопасност вносителят е представил единствено ръководство за употреба, изтеглено от линк www.keiser.com/forms/warrantyregistration. Съдържащата се в преписката декларация за съответствие е за продукт, различен от процесните колела, поради което същата е неотносима към спора. Става въпрос за пейка (multi-adjustable bench). Като не е обсъдил тази декларация, съдът не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила. Именно липсата на доказателства за безопасността на спининг колелата е мотивирала административния орган да приложи процесната временна забрана. Доказването на безопасността на стоките е в тежест на вносителя им. Декларация за съответствие на стока с наименование „М3i Series Total Body Trainer Bike“ за първи път е представена в касационното производство. Нейната относимост и доказателствена сила обаче следва да бъдат преценявани при проверка на изпълнението на мярката, а не във връзка с нейната законосъобразност, поради което касационната инстанция не следва да я обсъжда. Представената с касационната жалба кореспонденция между министъра на икономиката и индустрията и КЗП също не следва да бъде обсъждана, тъй като касае стандарт (БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове. Изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране. Оперативни изисквания и изисквания, свързани с управлението на фитнес центрове“), който е различен от процесните стандарти. В становище изх. № 344/10.04.2025 г. на „Медико груп“ ЕООД, изготвено по повод запитване на касационния жалбоподател и представено с касационната жалба, е взето отношение по приложимите стандарти и задълженията на производителя във връзка с доказване на безопасността на стационарни тренировъчни съоръжения и в частност стационарни велосипеди. По делото не се спори, че липсва основание посоченото дружество да извършва оценка на безопасността на процесните колела (в самото становище се съдържа отказ за извършване на лабораторно изследване на процесните колела поради липса на акредитация), поради което касационната инстанция не кредитира този документ. По горните съображения касационната инстанция приема, че търговецът не е доказал, че процесното употребявано оборудване е безопасно за по-нататъшна употреба. Следователно оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки по чл. 86, ал. 1 ЗЗП и в съответствие с преследваната от закон цел да се предотврати рискът от увреждане на здравето на потребителите за периода, през който се извършва контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката. Конкретен срок относно продължителността на мярката не може да бъде определен, защото той зависи от времето, което е необходимо да се извършат посочените действия. Поради това законодателят не е регламентирал продължителността на мярката, нито органът е длъжен да определи нейния срок в административния акт. Тази мярка се прилага в случаи, когато има вероятност определена стока да бъде опасна за времето, през което се извършват контрол, проверка и оценка за безопасността й. Ако в резултат на проверката се установи, че стоката е безопасна, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗП контролният орган сам отменя забраната си (в този смисъл Решение № 9889 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2013 г., VII о. и Решение № 2758 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10914/2020 г., VII о.). До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение