Решение № 7402 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2017 г.

Решение № 7402 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано е по касационна жалба на на дирекция "ОДОП" - В. Т., срещу решение № 28/23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 788/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-15-1401896-091-001/05.03.2015 г., поправен с РАПРА № П-04001515095980-003-001/27.05.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 233/29.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, относно определените задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. - в размера над 689,38 лв. и съответните лихви. Касаторът обжалва решението и в частта, в която е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1656,17 лева. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора при извършване на съпоставката за 2008 г. решаващият състав е допуснал грешка, водеща до неправилно изчисление размера на разполагаемата сума към 31.12. на всяка година, респ. началното салдо на 01.01. на всяка следваща година. Съдът е включил два пъти в изготвения от него баланс на парични средства сумата от 3000 лв., представляваща начално салдо на 01.01.2008 г., определено от ревизиращите органи в акта. Веднъж тази сума участва в приетия нов размер на начално салдо 31 000 лв. и втори път - при съпоставката между приходи и разходи на годишна база, извършена от съда. Така размерът на превишението на разходите, ако бъдат взети елементите на паричния поток съобразно РД, вкл. и начално салдо 3000 лв., 7770,38 лева. След включване в приходната част на сумата от 6000 лв. - дарение от бащата на РЛ, размера на превишението на разходите е 1770,38 лева. Към тази сума е прибавено началното салдо в размер на 31 000 лв., вкл. сумата от 3000 лв. плюс приетите като налични на 01.01.2008 г. по договора с Д., и по този начин погрешно в решението е отразен по-голям размер на разполагаемите средства на РЛ към 31.12.2008 г. Цитираната грешка според касатора има за последица неправилно установяване на по-висок размер на разполагаемите средства на лицето, както към 31.12.2008 г., така и на 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г. Сумата в размер на 6413,30 лв. е пренесена като начално салдо на 01.01.2011 г., което е довело до неправилно определяне на ДО за облагане, а от там и на по-нисък данък. На стр. 3 от КЖ са изчислени данъчните задължения на РЛ при отстраняване на допуснатата от съда грешка. Касаторът обжалва решението и в частта на разноските, считайки за неясен алгоритъма, по който съдът е изчислил разноските. Наред с това твърди, че списък по чл. 80 ГПК е депозиран след приключване на устните състезания, без доказателства, установяващи извършването на част от претендираните разноски за адвокат. Моли за отмяна на решението в оспорената части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лева. Ответникът - Н. И. К. моли чрез адв. Г. да бъде отхвърлена КЖ и да се остави в сила решението в обжалваната му част, като подробни мотиви се съдържат в писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно депозирания списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 13729/14.12.2016 г. по адм. дело № 167/2016 г. на Върховен административен съд, I отделение частично е отменено Решение № 454/23.11.2015 г. по адм. дело № 419/2015 г. на АСВТ и делото в частта относно допълнително определените задължения на Н. И. К. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., в размер общо на 4 517,43 лв. и лихви за забава в размер общо на 1 538,55 лв., е върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. С касационното решение са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да преизчисли паричния поток на ревизираното лице, при необходимост и чрез използването на вещо лице по ССчЕ, съобразявайки получените суми от бащата и сестрата на Н. К., да се установят действително разполагаемите средства към началния период - начално салдо на парични средства към 01.01.2008 г. Указано е било да се включат действително получените 28 000 лева и приетите от органа по приходите, за дарени на РЛ от майка му - 3 000 лева, при което съдът, съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, да установи задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди. При новото разглеждане на делото, АДмС - В. Т. е постановил решение, отменящо Ревизионен акт № Р-15-1401896-091-001/05.03.2015 г., поправен с РАПРА № П-04001515095980-003-001/27.05.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 233/29.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частите му с които са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. - изцяло, ведно с определените лихви за забава, и за 2011 г. - в размера над 689,38 лв. и съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата част. Касаторът обжалва решението на административния съд само в частта относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. - за разликата над 689,38 лв. до определените с акта - 987,39 лв., ведно със съответните лихви за забава. Решението на административния съд в отхвърлителната му част не е предмет на настоящото касационно производство и е влязло в сила. За да отмени РА в горепосочените части съдът е приел за основателни следните възражения на РЛ: 1. Към началното салдо - 01.01.2008 г. е включена сумата от 28 000 лв., получена от Н. К. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2007 г., сключен между него и Ц. Й. Д.; 2. В приходната част на баланса за 2008 г. е признато получено дарение в размер на 6000 лв. по договор за дарение от 20.12.2008 г., сключен между РЛ и неговия баща; 3. За 2012 г. като приход е призната сумата от 7 823,32 лв. - върнат заем, предоставен през 2004 г. от РЛ на сестра му К. П.. След коригиране на определените с ревизията превишения на разходите над доходите на годишна база, съдът е получил следните резултати: за 2008 г. - недостиг на парични средства в размер на 7 770,38 лв., /при определени с РА 8 543,63 лв./; за 2009 г. - 8 945,93 лв. /при определени с РА 9 388,77 лв./, за 2010 г. - 13 870,39 лв. /определени с РА - 12 654,30 лв./, за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. не се установява разлика в изчисления паричен недостиг на годишна база и същият е съответно 13 307,14 лв., 6 248,21 лв. и 10 711,19 лева. За 2008 г. е установено превишение на разходите над доходите на лицето в размер на 1 770,38 лв., изчислени на годишна база. При начално салдо от 31 000,00 лв., въпросното превишение не съставлява данъчна основа за облагане, като разполагаемите средства на К. към 31.12.2008 г., са в размер на 29 229,62 лева. За 2009 г. превишението на разходите над доходите на лицето е в размер на 8 945,93 лв., изчислени на годишна база. При начално салдо 29 229,62 лв., въпросното превишение не съставлява данъчна основа за облагане, като разполагаемите средства на К. към 31.12.2009 г., са в размер на 20 283,69 лева. За 2010 г. - превишението на разходите над доходите на лицето е в размер на 13 870,39 лв., изчислени на годишна база. При начално салдо от 20 283,69 лв., въпросното превишение не съставлява данъчна основа за облагане, като разполагаемите средства на К.. към 31.12.2010 г., са в размер на 6 413,30 лева. За 2011 г. -превишението на разходите над доходите на лицето са в размер на 13 307,14 лв., изчислени на годишна база. При начално салдо 6 413,30 лв., облагаемата данъчна основа от превишение на разходи над приходи, определена на годишна база е в размер на 6 893,84 лева. Определеният по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данък е 689,38 лв., вместо начисления при ревизията в размер 987,39 лева. Ревизионният акт, установяващ данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 987,39 лв., е отменен за сумата над 689,38 лв., както и за начислените върху разликата лихви за забава. За 2012 г. - при начално салдо 0,00 лв., не е установен недостиг, съответно не е дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно. Касаторът твърди, че при извършване на съпоставката за 2008 г. решаващият състав е допуснал грешка, водеща до неправилно изчисление на размера на разполагаемата сума към 31.12. на всяка година, респ. началното салдо на 01.01. на всяка следваща година. Съдът е включил два пъти в изготвения от него баланс на парични средства сумата от 3000 лв., представляваща начално салдо на 01.01.2008 г., определено от ревизиращите органи в акта. Веднъж тази сума участва в приетия нов размер на начално салдо 31 000 лв. и втори път - при съпоставката между приходи и разходи на годишна база, извършена от съда. Настоящият касационен състав намира възражението за основателно, поради следното: За 2008 г. - началното салдо е 31 000 лв., /28 000 лв. - получени от Д. и 3000 лв. признати при ревизията/, съставляващи приходи, изчислени на годишна база - 2238,40 лв., съгласно РД /стр. 38-40/, към които трябва да бъде отнесена сумата от 6000 лв. - получено дарение от бащата на ДЗЛ, а разходите са в размер на 13 008,78 лв., /съгласно табл. на стр. 38-40 от РД/. При тези данни е налице превишение на приходите над разходите в размер на 26 229,62 лв., съставляващо разликата между сумата 39 238,40 лв. /Пр./ и 13008,78 лв. /Разходи/. За 2009 г. при начално салдо в размер на 26 229,62 лв., приходи - 11407,52 лв. /съгласно РД/ и разходи - 20 353,45 лв. /съгласно РД/ е налице превишение в размер на 17283,69 лв. /37637,14 лв. - 20353,45 лв./, т. е. не е налице недостиг, не се дължи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. За 2010 г. началното салдо е 17283,69 лв., приходи - 356,79 лв. /съгласно РД/, разходи - 14 227,18 лева. Налице е превишение на приходите над разходите в размер на 3413, 30 лв. /17640,48 лв. - 14 227,18 лв./, т. е. няма недостиг и не е дължим подоходен данък. За 2011 г. - начално салдо 3413,30 лв., приходи - 1340 лв. и разходи - 14 647,14 лв. се установява недостиг в размер на 9893,84 лв. /14 647,14 лв. р. - 4753,30 лв. пр./. Данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. следва да е в размер на 989,38 лв., но с РА е установен данък в по-малък размер - 987,39 лв. Предвид въведената с чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за влошаване положението на жалбоподателя, настоящия състав намира, че РА в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., в размер на 987,39 лв. и съответни лихви за просрочие - 86,56 лв., трябва да бъде потвърден. С оглед гореизложеното, решението на административния съд в частта, в която, отменяща РА за разликата от 689,38 лв. до определения с акта - 987,39 лв. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г., ведно със съответните лихви, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н. К. против РА относно начисления данък за 2011 г. за разлика от 689,38 лв. до определения с акта - 987,39 лв. и съответни лихви за забава. Разноски: Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неправилно решението и в частта относно присъдените в полза на страните разноски. В тази част същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, както следва: С оглед на резултата по спора на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение за четирите инстанции в общ размер на 1220, 72 лв. /съобразно чл. 226, ал. 3 АПК/. Ответникът - Н. К. е представил доказателства за следните разноски: за производството по адм. д. № 419/15 г. на АДмС - В. Търново - 1410 лв., включващи ДТ - 10 лв., 700 лв. - за вещо лице, 700 лв. за адвокат. Претенцията за допълнително платени разходи за адвокат в размер на 700 лв. не следва да бъде уважена, тъй като доказателства за заплащането им не са представени до приключване на устните състезания в производството пред административния съд, не е представен и списък по чл. 80 ГПК. За производството пред ВАС, I отделение по адм. д. № 167/2016 г. К. е направил разноски общо 705 лв. - ДТ - 5 лв. и адв. хонорар - 700 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 13. При новото разглеждане на делото пред АДмС - В. Търново и за настоящото касационно производство К. не е ангажирал доказателства за платени разноски. Общо доказаните разноски са в размер на 2115 лева. На ответника по касация, с оглед отменената част от РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 4982,03 лв., /главница и лихви/, се дължат разноски в размер на 1739 лева. След компенсация дирекция "ОДОП" - В. Търново следва да бъде осъдена да заплати на Н. К. разноски в размер на 519,21 лв. /1739 лв. - 1220, 72 лв./. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,