Определение № 448 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6771/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на К. С. П. от [населено място] против определение № 14305 от 25.07.2013 год. по ч. гр. д. № 9514/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба от 21.01.2013 год., като недопустима. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно с оглед преграждането на пътя за защита поради липсата на възможност да се снабди с актуална данъчна оценка на имота, която би обусловила възможността от касационно обжалване на въззивното решение. Иска отмяната му и уважаване на искането за издаване на съдебно удостоверение по делото, с помощта на което да се снабди с удостоверение за данъчната оценка на имота. Ответниците по частната жалба, чрез пълномощника им адв. К. Б. в писмен отговор оспорват същата като недопустима, респ. неоснователна. Претендират се направените в настоящето производство разноски от Н. Г.. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК постановеното определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба против разпореждане на първоинстанционния съд, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, тъй като е преграждащо, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо. С оглед на това доводите на ответниците за недопустимост на частната жалба са неоснователни, тъй като не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да приеме подадената от настоящата жалбоподателка частна жалба против разпореждането на първоинстанционния съд от 17.08.2012 год., с което е оставена без уважение молбата й за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго за данъчната оценка на имота за недопустима и поради това да я остави без разглеждане, въззивният съд приел, че същата е подадена срещу акт, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено изрично обжалването му, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди. С разпореждането на първоинстанционния съд е оставена без уважение молба за издаване на съдебно удостоверение по делото, приключило с влязло в сила решение. Обжалването на това разпореждане е недопустимо, с оглед изложените от въззивния съд съд съображения - то не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на обжалване с частна жалба, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК – нито прегражда по-нататъшното развитие на делото /а същото е приключило с влязло в сила съдебно решение/, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му. Затова и същото не подлежи на обжалване с частна жалба, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение, което следва да се потвърди. С оглед изхода на настоящето производство следва да се присъдят и направените от ответника Н. Ц. Г. разноски в размер на 100 лв. по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното ВКС, ІІ г. о., в настоящият си състав