Определение № 210 от 16.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 677/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) със седалище в [населено място] и частна жалба на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ със седалище в [населено място] срещу определение № 111 от 17.01.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2867/2021 г. на Апелативен съд - София. С частната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е обжалвана частта от определението на Апелативен съд - София, с която е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по ч. гр. д. № 2867/2021 г. определение № 2818 от 28.10.2021 г. в частта за разноските и е осъдена банката в несъстоятелност да заплати на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ разноски за въззивното производство в размер на 646 лв., платими от масата на несъстоятелността. В жалбата се излагат оплаквания, че въззивният съд е присъдил поисканите от насрещната страна разноски, без да връчи на синдиците препис от искането за разноски и от доказателствата, удостоверяващи извършването им, както и без да им предостави възможност да изразят становище по неговата основателност. Навеждат се и доводи за недължимост на разноските по съображения, че правото на иск е упражнено надлежно и че доколкото производството по делото е прекратено по независещи от синдиците причини - обявяване на противоконституционност на разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., няма основание разноските да се възлагат в тежест на масата на несъстоятелността. Предмет на обжалване с частната жалба на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е частта от определението на Апелативен съд - София, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане по реда на чл.248 ГПК на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивнто производство за разликата над сумата 646 лв. до претендираните 1 292 лв. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за присъждане на пълния размер на извършените пред въззивната инстанция разноски на стойност 1 292 лв. Навежда оплаквания, че въззивният съд незаконосъобразно е намалил наполовина претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено в минималния размер по чл.7, ал.1, т.7 вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, мотивирайки се с приложението на чл.11 от същата наредба, която не може да служи като основание за намаляване на възнаграждението, тъй като е предназначена да гарантира прилагането на по-високите размери по чл.7 от наредбата. Поддържа, че липсва яснота относно критериите, съобразно които е намалено дължимото адвокатско възнаграждение, и че фактическата и правна сложност на производството не предполага редуцира не възнаграждението. В срока по чл.276, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на частната жалба на насрещната страна и за потвърждаване на постановеното от въззивния съд определение в обжалваната с нея част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 2818 от 28.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2867/2021 г. на Апелативен съд - София, е оставена без уважение подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ частна жалба срещу определение № 264035 от 02.08.2021 г. по т. д. № 894/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната искова молба вх. 42025 /посочен погрешно като № 42024/ от 19.05.2020 г. поради недопустимост на предявените от синдиците на банката в несъстоятелност против Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ главен иск с правна квалификация чл.60, ал.1, т.3 ЗБН за обявяване относителна недействителност на сключен между банката и ответника договор за дарение на сумата 90 000 лв. и евентуален иск с правна квалификация чл.135 ЗЗД за обявяване на договора за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, съединени с осъдителни искове за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по договора за дарение. За да постанови определението, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че с оглед обявената с решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ противоконституционност на разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН инициираното от синдиците на „КТБ“ АД /н./ исково производство е недопустимо като образувано по искове, предявени извън преклузивния двугодишен срок по чл.62, ал.1 ЗБН /редакция преди изменението от ДВ бр.22/2018 г./, приложим към производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД - с оглед датата на неговото откриване. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът по исковете Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е сезирал въззивния съд с молба за допълване на определението с присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 1 292 лв. - платено адвокатско възнаграждение с ДДС, поискани с отговора на частната жалба. По повод на молбата е постановено обжалваното в настоящото производство определение, с което е изменено и допълнено определението от 28.10.2021 г. като е осъдена „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ да заплати на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ сума в размер на 646 лв. с ДДС, и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски до пълния размер на възнаграждението от 1 292 лв. с ДДС. В мотивите към определението въззивният съд е изложил съображения, че по силата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, съответно при отхвърляне на подадената от насрещната страна въззивна частна жалба, но с оглед действителната правна сложност на делото и повдигнатия процесуален въпрос за допустимост на предявените по делото искове претендираното като разноски адвокатско възнаграждение следва да се присъди в размер на 646 лв. с ДДС, съгласно чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не в пълния доказан размер от 1 292 лв. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на синдиците за недължимост на разноските поради прекратяване на делото „по независещи от ищеца причини“, посочвайки, че то не намира опора в разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и не може да бъде обосновано със специалната разпоредба на чл.62, ал.2 ЗБН, уреждаща правилата за възлагане на държавна такса в зависимост от изхода на производството по визираните в чл.62, ал.1 ЗБН искове. По частната жалба на синдиците Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.): Неоснователни са поддържаните в частната жалба на синдиците оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила в развилото се пред въззивния съд производство по чл.248 ГПК, изразяващи се в невръчване на препис от искането на насрещната страна за изменение на постановеното по делото въззивно определение в частта за разноските и непредоставяне на възможност за изразяване на становище по искането за разноски. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е депозирал отговор на подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ въззивна частна жалба, по повод на която е образувано ч. гр. д. № 2867/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. В отговора е формулирано искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за целите на въззивното производство, а към отговора са приложени списък по чл.80 ГПК и доказателства, установяващи реално плащане /по банков път/ на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1 292 лв. с ДДС. В процесуалния закон не съществува разпоредба, задължаваща съда да връчи на жалбоподателя препис от отговора на въззивната жалба, поради което въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е връчил на синдиците препис от отговора на ответника, с който е поискано присъждането на разноските, ведно с приложенията към него - списък по чл.80 ГПК и доказателствата за извършване на разноските. Синдиците са уведомени за формулираното в отговора искане за разноски чрез връчване на препис от молбата по чл.248, ал.1 ГПК и в предоставения срок за отговор на молбата са разполагали с процесуалната възможност да се запознаят със самото искане, както и със съдържанието на представените в негова подкрепа доказателства, и да предприемат съответните процесуални действия за защита. Предвид изложеното, поддържаните от синдиците оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение не обосновават основание за отмяна на определението. Настоящият състав на ВКС преценява като неоснователни и оплакванията на синдиците за неправилно възлагане на разноските за производството по частната жалба в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./. В разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е уреден правилото, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Посоченото правило е приложимо съответно и при обжалване на определението за прекратяване на делото по реда на чл.274 ГПК. Отговорността за разноски е обективна, безвиновна, поради което причините за прекратяване на делото са ирелевантни за приложението на чл.78, ал.4 ГПК. В конкретния случай производството по делото е прекратено поради констатирана в хода на първоинстанционното производство, след приключване на процедурата за размяна на съдебни книжа, недопустимост на исковете. Недопустимостта на исковете е обвързана с обявената с решение на Конституционния съд на РБ противоконституционност на разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., от която при завеждане на делото е „изведено“ спазването на преклузивния срок по чл.62, ал.1 ЗБН за предявяване на исковете. Прекратяването на делото, съответно неоснователността на подадената от синдиците частна жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, са достатъчно основание за разпределяне на отговорността за разноски съобразно правилото на чл.78, ал.4 ГПК, независимо от причините, довели до прекратяването. С отговора на исковата молба ответникът е упражнил своевременно правото си да поиска присъждане на разноски и предвид изхода на въззивното производство, правилно въззивният съд е осъдил „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ за разноски. По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 2867/2021 г. на Апелативен съд - София следва да бъде потвърдено в обжалваната от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ част. По частната жалба на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“: В частната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд неправилно „е намалил наполовина“ адвокатското възнаграждение, претендирано от частния жалбоподател под формата на разноски за въззивното производство, мотивирайки се с приложението на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценено във връзка с мотивите към обжалваното определение, оплакването е неоснователно. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че ответникът е представил доказателства за реално извършени във въззивното производство разноски - заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 292 лв. За да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 696 лв. с ДДС, съдът е разгледал възражението на насрещната страна в отговора на молбата по чл.248 ГПК за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и след като е преценил същото за основателно, е редуцирал възнаграждението до размер на ½ от претендираното. Намаляването на възнаграждението е обусловено от приложението на чл.78, ал.5 ГПК, а позоваването от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е направено единствено с цел да се укаже съобразяването на определеното за присъждане възнаграждение с предвидения в цитираната разпоредба минимален размер на адвокатското възнаграждение за производството по частни жалби. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода на въззивния съд, че с оглед действителната правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител на ответника действия за правна защита и съдействие във въззивното производство, които се изчерпват с изготвяне и подаване на отговор по чл.276 ГПК, възражението на синдиците за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 292 лв. с ДДС е основателно. Поради това, като е приложил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и е намалил възнаграждението до размер на ½ от претендираното при съобразяване на минималния размер по чл.11 от цитираната наредба, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,