Решение № 1073 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2014 г.

Решение № 1073 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет - Пазарджик срещу решение № 306 от 19.05.2014 г. постановено по адм. дело № 262 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението недопустимо, тъй като е постановено по недопустим протест на прокурора. Сочи, че от изложените мотиви в Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС), е видно, че решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, са определени като други актове, с които е била формирана волята на общинския съвет при упражняване на правомощията му. Те не са индивидуални, общи или нормативни административни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОС), посочените решения могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, но не и по общия ред предвиден в АПК. Разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА определя лицата с активна процесуална легитимация да оспорват тези решения и това са областният управител и кметът на общината. Прокурорът не е предвиден като лице с активна процесуална легитимация в това специално административно производство. Специалната норма на чл. 45 от ЗМСМА изключва общата разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Счита, че решението на общинския съвет не носи характеристиките на индивидуален, общ или нормативен административен акт, тъй като не създава правила за поведение, нито права или задължения на определен или неопределен кръг правни субекти, както и не засяга техни права. Административният съд неправилно е определил характера на решението на общинския съвет, като общ административен акт. Дори и да се приеме, че то е общ административен акт, оспорването не спира изпълнението му. Подаденият протест няма суспензивно действие. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане решението на административния съд да бъде обезсилено като недопустимо, да бъде оставен без разглеждане протестът на прокурора от Окръжна прокуратура - Пазарджик и да бъде прекратено производството по делото. Алтернативно прави искане решението да бъде отменено като неправилно и протестът на прокурора от Окръжна прокуратура да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отменил решение № 30 от 27.02.2014 г. на Общински съвет Пазарджик, взето с протокол № 3. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна, че с протестираното решение е приет анализ за правното състояние, информационен меморандум, приватизационна оценка за общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски дружества, а именно поземлен имот с идентификатор 55155.508.747, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик с административен адрес гр. Пазарджик, ул. "Д-р Никола Ламбрев", с площ от 27 847 кв. м. с начин на трайно ползване - за търговски обект, комплекс, ведно с прилежащите му сгради и е дадено съгласие недвижимият имот да се продаде чрез провеждане на публично оповестен конкурс на един етап при условия, описани в решението. От акт № 3290 от 13.01.2014 г. за частна общинска собственост и скица на поземлен имот № 246 от 09.01.2014 г. от действащия кадастрален и регулационен план на гр. Пазарджик, е установено, че предназначението на поземлен имот с идентификатор 55155.508.747, обявен за приватизация, е за търговски обект, комплекс със стар идентификатор 55155.508.26. С решение № 233 от 25.11.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик поземлен имот с идентификатор 55155.508.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик е обявен от публична в частна общинска собственост. По протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик против това решение на общинския съвет е образувано административно дело № 981/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С решение № 129 от 28.02.2014 г. постановено по посоченото дело, решението на общинския съвет, в частта му, с която е обявен за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 55155.508.26 е отменено. По касационна жалба на Общински съвет - Пазарджик против решението на Административен съд - Пазарджик, е образувано адм. дело № 4732/2014 г. по описа на ВАС. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че протестът на прокурора против решение № 30 от 27.02.2014 г. на Общински съвет - Пазарджик, взето с протокол № 3 е подаден с оглед правомощията му по чл. 16 от АПК, в законоустановения едномесечен срок по чл. 149, ал. 4 от АПК, считано от приемане на решението на общинския съвет и е процесуално допустим. Приел е, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, взето е при поименно гласуване и при необходимия кворум и мнозинство, разписани в чл. 27 от ЗМСМА, но е постановено в нарушение на закона. Изложил е, че имотът, с който общинският съвет е решил да се разпореди по реда на ЗПСК е със спорен правен статут. Общинският съвет е следвало да изчака приключването на спора със влязъл в сила съдебен акт и тогава да пристъпи към разпореждане с имота. Приел е, че с приемане на протестираното решение, е допуснато съществено нарушение на закона, изразяващо се в невъзможност да се установи съответствието му с разписаната в чл. 7, ал. 2 от ЗОС забрана за разпореждане с имоти - публична общинска собственост, а съставянето на акт за публична или частна общинска собственост има само констатираща функция и не променя характера на собствеността. Решението е допустимо и правилно. Неоснователно се явява възражението изложено от касационния жалбоподател, че решението не подлежи на протест от прокурора, предвид изричното посочване на активно легитимирани лица с разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА, съответно - че постановеното решение е недопустимо. В чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА е регламентирана обща обжалваемост на актовете на общинските съвети пред съответния административен съд, без да сочи на кого принадлежи правото да ги оспорва. С разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА изрично се предоставят правомощия на областния управител и на кмета на общината, да упражняват контрол за законосъобразност на тези актове, включително чрез оспорване пред съд. Посочената разпоредба е специална по отношение на визираните в нея органи на контрол върху актовете на органите на местната власт, тъй като разширява кръга на оспорващите, включвайки кмета на общината и областния управител. С нея обаче не се засяга, ограничава или да изключва правото на оспорване на засегнатите лица и на прокурора. Съгласно чл. 127 от Конституцията, прокурорът следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В чл. 145, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е регламентирано, че прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Разпоредбите на чл. 16, във връзка с чл. 147, ал. 2 и чл. 184 от АПК, предвиждат правомощието на прокурора да подава протест срещу незаконосъобразни актове, което е в изпълнение на конституционната функция за осъществяване на надзор за законност в процеса. Следователно, независимо, че не е изрично посочен в чл. 45 от ЗМСМА, прокурорът, който притежава по силата на закона активна процесуална легитимация за охрана на законово защитимия обществен интерес, разполага с обща компетентност да следи за законосъобразността на актовете на администрацията и на органите на местното самоуправление. Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, противно на изложеното в касационната жалба, е аргумент в подкрепа на допустимостта на съдебното производство. С тълкувателното решение е прието, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети (включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА), чрез оспорването им пред съответния административен съд. Недопустимо е легитимация за оспорването на акта да се признава на областния управител, а да се отрича на прокурора, при наличието на доказан правен интерес от оспорване. Атакуваното пред административния съд решение на Общински съвет - Пазарджик е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. То е акт, който по силата на закона - чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА подлежи на съдебен контрол. Разпореждането с имоти - общинска собственост може да бъде осъществено само при стриктното спазване на разпоредбите на ЗОС, подзаконовите актове по неговото приложение и специалния ЗПСК, поради което постановеният в тази връзка акт, с който се разрешава продажбата на общински имот чрез конкурс и се определят реда и условията за провеждането му, подлежи на оспорване по реда на АПК. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОС, която изрично предвижда възможността за оспорване на решението по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Целта на закона е в интерес на общината и на местната общност да се извършват само такива разпоредителни сделки, които са законни. В настоящия случай преценката за законосъобразността на процедурата по разпореждане с имота още в началния й етап е в интерес именно на населението на общината, което обосновава правния интерес на прокурора при Окръжна прокуратура - Пазарджик от оспорване на решението и допустимостта на съдебното производство. Поради това като се е произнесъл по съществото по протеста на прокурора, съдът е постановил допустимо решение, в пределите на нормативноопределената му правораздавателна власт. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Оспореното решение на Общински съвет - Пазарджик касае процедура свързана с разпореждане с общинско имущество по реда на ЗПСК, без да е изяснен правният му статут досежно характера на собствеността. При издаването на решението спорни са били въпросите дали процесният имот е с променено предназначение, дали служи за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение и дали е престанал да бъде публична собственост. Решението е взето преди приключване на спора за характера на собствеността по висящото съдебно производство с влязло в сила съдебно решение. Без наличие на стабилен акт относно вида на общинската собственост - публична или частна, общинският съвет не може да осъществява правомощия по приватизация на спорния имот, поради което, постановеното от него решение е в противоречие с материалния и процесуалния закон. При наличието на императивната забрана на чл. 7, ал. 2 от ЗОС, съгласно която имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, административният орган е следвало да изчака приключването на съдебното производство, преди да започне процедура за разпореждането с имота. Липсата на влязъл в сила акт за промяна на правния статут на имота, към момента на издаване на решението, не може да се санира. Волеизявлението за разпореждане с имот със спорен правен статут, страда от непреодолим порок, налагащ неговата отмяна. Поради това, като е счел решението за незаконосъобразно и го е отменил, съдът е приложил правилно закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението, като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,