Определение № 539 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 545/2012 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3821 от 17.04.2012г.,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника му адвокат Р. К., против решение №326/29.02.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№3456/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение на Софийския градски съд,1-12 състав,постановено на 16.06.2011г. по гр.д.№1658/2009г. по описа на съда,с което се признава за установено на основание член 124 от ГПК,по иска на Държавата,представлява от Областния управител,против Н. К. М.,че последният не е собственик на следния недвижим имот-УПИ ІІ-2 в кв.10,находящ се в [населено място],местн.Панорамен път-Специални нужди-Б. път,целия с площ от 968 кв.м при описани граници и се отменя на основание член 537,ал.2 от ГПК-нотариални актове №41 от 31.07.1997г. на Нотариуса към СРС и №135 от 07.04.1998г. на Нотариуса към СРС,постановено при участие на трето лице помагач- [фирма], като се прекратява производството по делото. Постъпила е и касационна жалба с вх.№4374 от 02.05.2012г.,подадена от Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,от процесуалния представител Т. И. А.,срещу горепосоченото въззивно решение. По жалбата ва [фирма]: В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос /цитирам/: „ Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от страна на Държавата,при положение,че същата твърди,че именно тя е собственик на процесния имот и разполага с доказателства за правото си на собственост-към датата на предявяване на иска и предвид факта,че същата разполага с процесуалната възможност за предяви осъдителен иск за собственост или положителен установителен иск?” в противоречие със задължителна практика на ВКС,постановена на основание член 291 от ГПК в Решение №90/05.05.2011г. на ВКС,ІІго по гр.д.№846/2010г. по описа на същия съд,според което”Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца,така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор,ищецът който владее имота и разполага с документ,легитимиращ правата му,избира защита в по-ограничен обем,отричайки претендираните от ответника права,чрез които се слага край на правния спор.” На второ място в изложението се твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,а именно/цитирам/: „Налице ли е недопустимо пренасяне на доказателствената тежест от ищеца към ответника при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост?”,който е разрешен в противоречие с Решение №163 от 13.01.2011г. по т.д.№12/2010г. по описа на ВКС,Іто,ТК,в производство по член 290 от ГПК,според което” с предявяването на отрицателните установителни искове не се касае до прехвърляне на разпределението на доказателствената тежест-разпределението на доказателствената тежест в отрицателния и в положителния установителен иск зависи не от ролята на ищец или от ответник,която страната има по делото,а от нейното отношение към спорното право.” С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че заявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим.Съдът е посочил,че право на ищеца е да избере вида на защитата на твърдяното право на собственост,но за да прецени наличието на правен интерес с оглед разпоредбата на член 124,ал.1 ГПК,следва да се прецени доколко предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е допустима,при положение ,че държавата твърди,че именно тя е собственик и разполага с доказателства за правото си на собственост-към датата на предявяване на иска.Цитирана е практиката на ВКС,постановена по реда на отменения ГПК –решение №1186/13.11.2007г. по гр.д.№1361/2006г. по описа на ВКС,ІІго,която приема,че е недопустимо доказателствената тежест в спора за собственост да се пренася върху ответника посредством предявяване на отрицателен установителен иск срещу него и освобождаването на ищеца от необходимостта да доказва собственото си право.Съдът посочил,че в случая държавата,която към датата на исковата молба е твърдяла,че е собственик по силата на отчуждаването на имота,в резултат от приложението на ЗОЕГПНС,а че ответникът се легитимира като собственик с „неистински титули за собственост”,е разполагала с процесуалната възможност да предяви или осъдителен иск или положителен установителен иск за собственост. С оглед поставения от касатора процесуалноправен въпрос за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от ищец,който твърди,че е собственик на процесния имот и разполага с доказателства за собственост към момента на предявяване на иск,като същия разполага с процесуалната възможност да предяви осъдителен иск или положителен установителен иск за собственост,по който въпрос в решаващите мотиви на въззивния съд е прието,че такъв не е налице в този случай,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1 от ГПК. По жалбата на държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството: В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,а именно/цитирам/: „за липса на Държавата на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,при твърдение от нейна страна,че е собственик и разполага с документ за собственост към момента на завеждане на иска и предвид факта,че разполага с процесуалната възможност да предяви само осъдителен иск за собственост или положителен установителен иск” ,в противоречие на цитираната в същото задължителна практика на ВКС. Така поставения въпрос е идентичен с правния въпрос формулиран в жалбата на третото лице помагач [фирма],за която по-горе са изложени съображенията от настоящия състав на касационен съд,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради произнасяне на въззивния съд по този правен въпрос,в противоречие с практиката на ВКС,поради което е налице основанието предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд