Решение № 14579 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2010 г.

Решение № 14579 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Вега Ком" ЕООД-гр. Варна срещу решение № 1147/8.06.2010 г. по адм. д. № 870/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 030901879 от 16.12.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 58 от 2.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна за определен допълнително корпоративен данък за 2005 г. в размер на 16 023,78 лв. и за 2006 г. в размер на 5 869,94 лв. върху данъчна основа формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ведно с лихви за забава в размер на 7 829, 75 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата за определените задължения по ЗОДФЛ, във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно оспорване на РА жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА, съответно презумпцията за вярност на същите, с надлежни доказателства в съдебното производство. Решението е правилно. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, направени в хода на оспорване на РА за получени парични заеми от физически лица. При проведеното ревизионно производство е установено, че за ревизираните данъчни периоди са налице предпоставки за извършване на ревизията при особени случаи - чл. 122 от ДОПК. Данъчната основа за облагане на дружеството с корпоративен данък е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради осчетоводяване на суми за 2005 г. и 2006 г. по дебита на счетоводна с/ка 501"Каса" и сч. с/ка 503"Разплащателна сметка" и по кредита на сч. сметка "Други кредитори" през 2005 г. в размер на 83 360 лв. и през 2006 г. в размер на 24 400 лв., които при ревизията е прието, че са с недоказан произход и е прието, че са неотчетени приходи от продажба. Ревизиращите органи са анализирали данните от приложения Отчет за паричния поток към 31.12.2005 г. и към 31.12.2006 г. и е констатирал, че в раздел "В" "Парични потоци от финансова дейност" дружеството не е отразило данни за парични потоци свързани с получени или предоставени заеми. В отчета за паричния поток за 2005 и 2006 години са посочени постъпления само в раздел "А" "Парични потоци от основна дейност - парични потоци, свързани с постъпления от търговски конрагенти". В хода на ревизията е установено, че в счетоводството на дружеството липсват първични счетоводни документи - приходни касови ордери, въз основа на които да са извършени счетоводните записвания за постъпилите суми. Тази счетоводна отчетност на дружеството е наложило приложение на процедурата по чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК. Във връзка с твърдения на ревизирания субект в хода на ревизията, че сумите са от заеми - временна финансова помощ, както е отразено в част от договорите от физически лица, е извършена насрещна проверка на тези лица относно произхода на средствата отразени в представените договори за заем и временна финансова помощ. При извършената насрещна проверка на лицата предоставили заемите, с цел установяване произхода на посочените средства и начина на предоставянето им, е констатирано от страна на ревизиращите органи липса на доказателства за предоставяне на сумите и липса на финансова възможност на част от лицата да предоставят суми в посочения размер към датата на договора. Установено е и разминаване в датите по договорите и датите, на които се твърди, че съответното физическо лице е получило съответни суми. Представените в хода на оспорване на ревизионния доклад писмени доказателства - договори за заем и временна финансова помощ, са оспорени от органа по приходите като частни документи, без доставерни дати. От насрещните проверки е установена недоказаност на средства у заемодателите, недоказаност на постъпване на сумите в дружеството, недоказаност на надлежно осчетоводяване на такива средства със съответните първични счетоводни документи. В производството по обжалване на ревизионен акт по чл. 122 ДОПК, тежестта на доказване е уредена в чл. 124, ал. 2 ДОПК, а именно: фактическите констатации в ревизионния акт, издаден по този ред се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая ДЗЛ не е доказало нито едно от твърденията си за получени суми от физическите лица, които посочва. Съдът правилно не е кредитирал по-късно представените договори, като е изложил и съображения за липса на достоверна дата и нотариална заверка на подписите, което единствено би било противопоставимо на оспорването на представените частни документи от страна на органа по приходите. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите в обжалваното решение и приема, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,