Определение № 1610 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 643/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Бромак“ЕООД(в несъстоятелност) с адрес на управление в гр. София, чрез синдика В. М., срещу Определение от 04.11.2024г. по адм. дело №9589/2023г. по описа на ВАС на РБ, с което отхвърлено искането на дружеството за конституирането му като страна в това съдебно производство. В частната касационна жалба се излагат множество аргументи за неправилност на съдебния акт, респ. се настоява за отмяната му и решаване въпроса от касационната инстанция. Претендират се и разноски. Постъпила е частна касационна жалба и от В. Х. А. от гр. София, чрез адв. Ангелова, срещу същото Определение от 04.11.2024г. по адм. дело №9589/2023г. по описа на ВАС на РБ, с което отхвърлено искането на физическото лице за конституирането му като страна в това съдебно производство. В частната касационна жалба се излагат множество аргументи за неправилност на съдебния акт, респ. се настоява за отмяната му и решаване въпроса от касационната инстанция. Претендират се и разноски. Постъпила е частна касационна жалба и от О. Н. Р. от гр. София, чрез адв. Янков, срещу същото Определение от 04.11.2024г. по адм. дело №9589/2023г. по описа на ВАС на РБ, с което отхвърлено искането на „Бромак“ ЕООД(в несъстоятелност) и на В. Х. А. за конституирането им като страни в това съдебно производство. В частната касационна жалба се излагат множество аргументи за неправилност на съдебния акт, респ. се настоява за отмяната му и решаване въпроса от касационната инстанция. В срока по чл.232 АПК са постъпили писмени отговори по така подадените три частни касационни жалби от Управителния съвет на БНБ, чрез адв. Пачаманов и адв. Герджиков, в които се изразява становище за тяхната неоснователност. Постъпил е и отговор от страна на „Корпоративна търговска банка“АД(в несъстоятелност), чрез бившите изпълнителни директори З., Х. и П. и тримата чрез адв. Ангелов и адв. Раков, с който намират обжалваното определение за незаконосъобразно и настояват за отмяната му и конституиране на посочените лица като жалбоподатели, респ. като заинтересовани лица. Постъпили са и отговори от страна на „Корпоративна търговска банка“ АД(в несъстоятелност), чрез синдиците и М. и Д. и двамата чрез адв. Иванова, с която частните жалби се приемат за неоснователни. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, счита частните жалби на „Бромак“ЕООД(в несъстоятелност) и на В. Х. А. за подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са и процесуално допустими, но разгледани по същество за неоснователни, а подадената частна жалба от О. Р. за процесуално недопустима, поради следните причини. С обжалваното определение тричленен съставна ВАС на РБ е оставил без уважение искането на „Бромак“ЕООД(в несъстоятелност) и на В. Х. А. за конституирането им като страни по адм. дело №9589/2023г. по описа на съда. Предмет на разглеждане по последното е Решение на УС на БНБ №138 от 06.11.2014г., с което е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“АД(в несъстоятелност). Следва в тази връзка да се посочи, че частният жалбоподател О. Р. е бил конституиран като жалбоподател(с оглед качеството му на бивш изпълнителен директор на банката) с Определение по хода от 16.09.2024г. Самото обжалвано определение е постановено във връзка с искания на „Бромак“ЕООД(в несъстоятелност) и на В. Х. А. за конституирането им като страни по делото – жалбоподатели, респ. и алтернативно като заинтересовани лица. При това положение и доколкото атакуваният, с твърдения за неправилност съдебен акт, не е постановен по искане на Р., респ. същият не засяга процесуалното му правоотношение, а самият той не е процесуален представител, правоприемник или субституент на посочените субекти, респ. актът не е свързан с дейности по разрешаване спора по същество, то за страната не е възникнало и право да го оспори пред по-горна съдебна инстанция, с оглед проверка на законосъобразността му. Консеквентно това обосновава и извода на този петчленен състав – за недопустимост на подадената от него частна касационна жалба само на това основание, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати като недопустимо. Що се отнася до останалите две частни касационни жалби, то те се приемат за допустими. Това е така, тъй като с акта на съда се препятства участието на посочените субекти изобщо като страни в производството по посоченото дело(било като жалбоподатели или като заинтересовани страни), т.е. актът е преграждащ, поради което същият подлежи на отделна проверка. По същество обаче тези частни жалби са неоснователни. Не е спорно, че в производството по адм. дело №14782/2014г. по описа на ВАС на РБ предмет на разглеждане е било същото решение на УС на БНБ за отнемане лицензията на „КТБ“АД, като по него конституирани като жалбоподатели са били както Ахундова, така и „Бромак“ЕООД, а самата банка е била конституирана като заинтересована страна. С определение по това дело от 13.01.2015г. всички подадени жалба, в т.ч. и на двамата частни жалбоподатели, са били оставени без разглеждане, а съдебното производство е било прекратено. Това определение било оставено в сила с Определение №3725 от 02.04.2015г. на 5-чл. състав на ВАС на РБ по адм. дело №3438/2015г. С Решение от 30.08.2022 г. на ЕСПЧ по делото „Корпоративна търговска банка АД срещу България“, станало окончателно на 30.01.2023 г., е прието, че оплакванията от името на КТБ по жалбите на четиримата и бивши изпълнителни директори, за неупражнен съдебен контрол върху отнемането на лиценза и за извършване на банкова дейност, са основателни във връзка с допуснати: нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като самата КТБ не е имала ясна и практическа възможност чрез надлежно представителство да инициира и да постигне осъществяването на надлежен съдебен контрол върху решението на БНБ за отнемане лиценза й, а интересите и не са били надлежно представени в производството, образувано въз основа на искането на БНБ за обявяването й в несъстоятелност и ликвидацията й. Прието е, че е налице и нарушение на чл.1 от Протокол №1, поради това че решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, което след това е довело до съдебното решение за обявяването й в неплатежоспособност и постановяване на ликвидацията й, не е придружено от никакви гаранции срещу произвол. Именно въз основа това решение на ЕСПЧ впоследствие е било образувано и адм. дело №1971/2023г. по описа на ВАС на РБ с искания за отмяна по чл.239,т.6 АПК от „Корпоративна търговска банка“ АД, представлявана от И. З., Г. Х. и А. П. и от „Бромак“ЕООД на влязлото в сила определение по адм. дело №14782/2014г. Със съдебното си Решение №7803 от 12.07.2023г. по адм. дело №1971/2023г. 5-чл. състав на ВАС на РБ отменил, но само по искане на „КТБ“АД, представлявана от бившите си изпълнителни директори, съдебните определения от 13.01.2015г. и оставилото го в сила определение от 02.04.2015г. на основание чл.239, т.6 АПК и върнал делото за разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. С цитираното съдебно решение обаче било отхвърлено искането на „Бромак“ ЕООД за отмяна на същото заявено основание. При тази фактическа обстановка правилни са изводите на тричленния състав, че не са били налице основание за конституирането на частните жалбоподатели било като оспорващи, било като заинтересовани страни при новото разглеждане на правния спор. В тази връзка следва да се отбележи, че препятствие за конституирането на ЕООД-то и на Ахундова са влезлите в сила определения на тричленен и петчленен състави, с които техните жалба срещу акта на БНБ са били оставени без разглеждане, като те не са били отменени в приключилото производство по отмяна. Доколкото съдебният акт от 12.07.2023г. е единство на мотиви и диспозитив, то е видно от първите, че в тях ясно е посочено, че решението на ЕСПЧ няма действие и поради това не е основание по чл.239 т.6 АПК за отмяна по искането на дружеството(като В. А. не е депозирала въобще искане за отмяна) на влязлото в сила определение, което го засяга, като е отбелязано, че в т.115 на решението си ЕСПЧ е обявил за недопустима неговата жалба пред този съд, поради което същата не е била и разгледана. При това положение макар и висящността на спора да е възстановена, то по отношение оспорващите правилно е конституиран като жалбоподател само „КТБ“АД(в несъстоятелност), представлявана от бившите си изпълнителни директори, тъй като само по отношение на банката ЕСПЧ е обявил основателност на оплакванията, респ. са били констатирани и нарушения на права по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Законосъобразно тричленният състав не е уважил отделно направените искания за конституирането на частните жалбоподатели като оспорващи, заедно с банката, представлявана по посочения начин. Що се отнася до алтернативното им искане за конституирането им като заинтересовани страни, то следва да се посочи в по-общ план, че всеки издаден административен акт от гледна точка на начина на засягане на неговите адресати, може да бъде или благоприятен, или неблагоприятен за тях. Когато той е неблагоприятен(както е и в настоящия случай) за тези субекти се поражда право да го оспорят било по административен или по съдебен ред, за да проверят неговата законосъобразност, ако са налице разбира се и останалите предпоставки за допустимост. Когато последната възможност е била преградена, то същите могат и следва да се конституират като заинтересована страна, така като е посочено и в новелата на чл.153 ал.1 АПК, но същата има предвид тези субекти, за които актът е благоприятен, пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени. Единствената друга възможност тези лица да бъдат конституирани като заинтересовани страни е когато специалният закон е предвидил нещо друго(така напр. чл.112 от Закона за здравето изрично изброява кои са заинтересованите лица и органи в административните и съдебни производства по проверка законосъобразността на актовете, издадени от органите за експертиза на неработоспособността). В случая в Закона за кредитните институции(вкл. и в чл.151, на който се позовава и административният орган при приемане на решението си) не е посочено нещо друго. Според този състав на касационната инстанция законосъобразно тричленният състав не е конституирал дружеството и физическото лице и като заинтересовани страни по делото. С оглед на изложеното се обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора Колегия,