Решение № 263 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 527/2011 г.

Решение № 263 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 527/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 16.11.2010 г. по гр. д. № 2774/2010 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Я. Д. Б. искове срещу "РИОКОЗ" - Пловдив, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С определение от 27.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за пасивната материалноправна легитимация на по-горестоящия орган, с който се сключва трудовия договор при спора за законността на неговото прекратяване с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ. С определение от 24.01.2012 г. е спряно производството по делото на основание чл. 292 ГПК и с определение от 04.04.2012 г. е възобновено, с оглед приемането на ТР№ 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, обявено на 30.03.2012 г. Жалбоподателката - Я. Д. Б. в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат уважени предявените от нея искове. Ответникът "РИОКОЗ" - Пловдив, чрез процесуалните си представители взема становище, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Ответникът Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител поддържа, че изложените от жалбоподателката оплаквания в жалбата са неоснователни и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Я. Д. Б. искове срещу "РИОКОЗ" - Пловдив, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Установено е по делото, че жалбоподателката със заповед № РД-15-3782/03.12.2009 г., е била назначена от М. на здравеопазването за директор на "РИОКОЗ" Пловдив, работила е като такава и е била уволнена със заповед на същия министър на основание чл. 19А, ал. 2 от Закона за администрацията. Въззивният съд е приел, че пасивната материално правна легитимация принадлежи на "РИОКОЗ" Пловдив, която се явява работодател на ищцата, а не на евентуалния ответник Министерство на здравеопазването, което е по-горестоящ на работодателя орган. Изложил е съображения, за това че надлежни страни по трудови спорове са тези свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, като легална дефиниция на понятието работодател е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ. Взел е предвид и разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, в която е предвидено, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя, като ал. 2 урежда специален случай, при който за определени длъжности волята на работодателя се замества от волеизявление на по-горестоящия му орган. Това отклонение от правилото за сключване на трудов договор, обаче не предполага възникване на трудово правоотношение между работника и по-горестоящия орган, а напротив - законодателят изрично е подчертал, че трудовото правоотношение възниква между работника и работодателя. Прието е, че сключването на трудов договор от страна на министъра не му придава качеството на работодател, респ. на страна по трудови спорове за съответната длъжност. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, изразена в решение от 29.09.2009 г., в което е подчертано, че не авторството на самото волеизявление, довело до възникване на трудовото правоотношение сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357, а законът, като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност". Съдът е приел, че следва да бъде разгледан предявеният иск срещу РИОКОЗ Пловдив за отмяна на уволнението на като незаконосъобразно и респ. акцесорните искове за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. Прието е, че тъй като уволнение е извършено на основание чл. 19А, ал. 2 от Закона за администрацията и посочената норма предвижда възможност за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от органа, извършил назначението, по негова преценка, както и че заеманата от жалбоподателката длъжност попада в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, то прекратяването на трудовия й договор е законосъобразно. Изложени са съображения, че в тези случай на съдебна преценка подлежи единствено законосъобразното упражняване на това права, а именно - дали е извършено от компетентен орган и дали е извършено по отношение на длъжност, която попада в приложното поле на чл. 19, ал. 2 от ЗА. Съдът е отхвърлил предявеният иск против РИОКОЗ Пловдив за признаване на процесното уволнение за незаконно и акцесорните такива с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради незаконното уволнение. Като е отхвърлил предявените срещу РИОКОЗ искове съдът е разгледал и евентуалния такъв срещу Министерство на здравеопазването, но приемайки, че същото не се явява надлежна страна, тъй като спрямо него липсва пасивна материалноправна легитимация да отговаря по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, е отхвърлил същите. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за пасивната материалноправна легитимация на по-горестоящия орган, с който се сключва трудовия договор при спора за законността на неговото прекратяване с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ. На поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, към настоящия момент е даден отговор в ТР № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. В същото се приема, че тълкуването на правата норма на чл. 61, ал. 2 КТ изисква да се приеме, че длъжностите, които се заемат по този ред са при работодатели, дейността на които ги определя като държавни или общински институции, които задоволяват обществени потребности, в това число и когато работодател е орган на изпълнителна власт по чл. 19а ЗА. В тези случай законът овластява по - горестоящия орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито трудови функции ще се включва и упражняването на работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, т. е. с работодателя. Последица от това е, че работодателят е надлежна страна при спорове по чл. 344 КТ във връзка със законността на уволнението, а не по-горестоящия орган. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че следва да бъде разгледан предявеният иск срещу РИОКОЗ- Пловдив за отмяна на уволнението на като незаконосъобразно и респ. акцесорните искове за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. Законосъобразни са и изводите му за това, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, каквато именно е и длъжността "директор на регионален център по здравеопазване". С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за здравето, регионалния център по здравеопазване е държавна институция, създадена с постановление на Министерски съвет, поради което ръководителят е лице от кръга на посочените в чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. В съответствие с точния смисъл на текста, въззивният съд е ограничил съдебния контрол за законност на уволнението до проверка дали заповедта за уволнение е издадена от органа по назначаването и попада ли заеманата от уволнения служител длъжност е в кръга на посочените в чл. 19а, ал. 1 ЗА, без да изследва причините за уволнението, което се извършва по преценка на органа по назначаването. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. На основание чл. 80 ГПК настоящия състав счита, че на ответниците по жалба не следва да бъдат присъждани разноски по делото пред настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът