Определение № 6224 от 12.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4661/2023 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Е. Апостолов, чрез адв. Григоров против определение № 2677 от 27.03.2023г. по адм. дело №2542/2023г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №8121К - 969 от 08.02.2023г. на министъра на вътрешните работи. В нея са развити доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата – министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Стоев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска оставяне в сила на оспореното определение като правилно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Апостолов против заповед №8121К - 969/08.02.2023г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.54, ал.1, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 207, ал.1 и чл.226, ал.7 от ЗМВР е спряно производството по заявление вх. №513р - 5411/16.01.2023г. за издаване на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения, че наличието на образувано дисциплинарно производство срещу служителя е пречка за прекратяване на служебното му правоотношение, предвид чл.226, ал.7 от ЗМВР, поради което са налице предпоставките на чл.54 от АПК за спиране на производството по подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.4 ЗМВР. Определението е правилно. Съдът, предвид фактически установявания по делото, правилно и обосновано е приел, че обжалваният административен акт не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. В разпоредбата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР е предвидено, че служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 4 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Подаденото заявление за освобождаване от служба не поражда автоматично задължение за органа да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. За да настъпи целения правен ефект със заявлението - да се прекрати правоотношението на служителя с изтичане на срока за предизвестие, е необходимо изрично волеизявление на административния орган за освобождаване от заеманата длъжност. Това волеизявление следва да се реализира в едномесечен срок. Законодателят е предвидил изрична забрана за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, когато в рамките на този срок срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Колизията между две основания за прекратяване на служебното правоотношение – по волята на служителя и при упражняване на дисциплинарната власт на органа по назначаване е разрешена от законодателя с разпоредбата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР, като е даден приоритет на правомощието на органа по назначаване. Правните съображения на съда в тази насока са правилни и се споделят от касационната инстанция. Съдът аргументирано е приел, че с оглед релевантните фактически и правни обстоятелства, административният орган законосъобразно е спрял производството по подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК във вр. с чл.207, ал.1 и чл. 226, ал. 71, т. 4 ЗМВР. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението 16.01.2023г. дисциплинарното производство не е било образувано / заповедта за образуването му е от 02.02.2023г./,също не обуславя извод за липса на основание за спиране на производството по издаване на заповед по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. От значение за спора е фактът, че към момента на издаване на заповедта за спиране на производството по подаденото заявление, срещу служителя е налице образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР, което е пречка за произнасяне по заявлението. Налице е посочената в заповедта хипотеза на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, а именно образувано дисциплинарно производство, поради което издаването на искания акт за прекратяване не може да стане преди приключването му. Ето защо правилно първоинстанционният съд е счел оспорената заповед за законосъобразна и потвърдил преценката на органа, че издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, не може да стане преди приключване на образуваното дисциплинарното производство. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,