Определение № 2425 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1448/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. А. В., срещу определение № 883 от 18.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 772/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата му за възобновяване на спряното производство по в. гр. д. № 772/2023 г. на Софийски апелативен съд. Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира се отмяната му при изложени съображения за отпадане на основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответницата по частната жалба А. Б. М. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Софийския апелативен съд е образувано въз основа на подадена от ищцата А. М. въззивна жалба против решение № 260043 от 9.01.2023г. по гр. д. № 4491/2019 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публична продан на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, извършена по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ, по която на 27.11.2017 г. ответникът В. В. е бил обявен за купувач, както и по чл.108 ЗС за признаване на М. за собственик на същия имот и осъждане на В. да й предаде владението му. С протоколно определение от 07.06.2024 г. Софийският апелативен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като се е позовал на приложено определение № 1526 от 21.05.2024 г. по ч.н.х.д. № 1874/2024 г. на СГС, постановено на основание чл. 213, ал. 4 НПК, с което са отменени постановления на Софийска градска и Софийска апелативна прокуратури, с които по пр.пр. № 9847/23 г. е отказано образуването на досъдебно производство, и делото е върнато на Софийска градска прокуратура с указания за образуване на досъдебно производство за разследване на посочените в обстоятелствената част престъпления. Посочените в определението на СГС престъпления са две: по чл. 309 НК, евентуално чл. 316 НК, по отношение на пълномощно от 15.05.2017 г., с което бившият съпруг на А. М., който не е страна по делото, е упълномощил адвокат В. Г. и ответника В. В. с правата да го представляват пред ЧСИ П. за участие в процесната публична продан, както и по чл. 282, ал. 1 НК, с цел проверка на действията на служители на ЧСИ, предприети във връзка с изпълнителното производство и проведената публична продан относно спорната идеална част от апартамента. В мотивите си въззивният съд е посочил, че подлежащите на установяване обстоятелства във връзка с посочените престъпни състави са от значение за изхода на гражданското дело. Протоколното определение на САС от 07.06.2024 г. е обжалвано пред ВКС и е потвърдено с определение № 3649 от 17.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1294/2025 г. на ВКС. Впоследствие В. е подал молба за възобновяване на спряното производство, която е оставена без уважение с определение № 760/19.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 772/2023 г. на САС. Това определение е потвърдено с определение № 2296 от 08.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1294/2025 г. на ВКС. С нова молба от 16.02.2026 г. В. е поискал възобновяване на въззивното производство поради отпадане на причините за спирането му. Тази молба е отхвърлена с определение № 883 от 18.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 772/2023 г. на САС, което е предмет на обжалване в производството пред ВКС. Определението е правилно. Въпросът, дали висящото досъдебно производство по пр.пр. № 9847/2023 г. на СГП е от значение за изхода на гражданския спор, е решен положително с посочените актове, постановени от предходни състави на ВКС, от произнасянето на които не са настъпили промени, налагащи различно правно разрешение. Образуваното на 28.05.2024 г. досъдебно производство действително е прекратено с постановление от 09.02.2026 г., копие от което е приложено от жалбоподателя към частната жалба, но по делото няма данни това постановление да е било съобщено на пострадалата А. М.. Поради това, основанието за спиране на въззивното производство не е отпаднало. Ето защо, въззивното определение следва да се потвърди. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,