Определение № 433 от 08.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2015 г.

Постъпила е молба от [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Д., с искане да бъде изменено решение №282 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 1506/2015 г., на ВКС, ІV г.о. като му се присъдят деловодни разноски за първата и въззивната инстанция съразмерно с уважената от касационната инстанция част от иска, а за касационната инстанция – в пълен размер, защото касационната жалба е уважена изцяло. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение е отменено въззивно решение №273 от 07.11.2014 г. по гр.д. №400/2014 г. на Ловешкия окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение №107 от 30.04.2014 г. по гр. дело №1277/2013 год. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Й. К. Й. и И. К. Й. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 7240 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, заедно със законната лихва от предявяването на иска и за присъдените от първоинстанционния съд на И. К. Й. 570 лв. деловодни разноски, както и относно присъдените на И. К. Й. 1480 лв. деловодни разноски за въззивното производство. И. К. Й. и Й. К. Й., двамата от [населено място], [община], са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], на основание чл.45 ЗЗД 7240 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отдаване под наем на осем бунгала за сезонно ползване за периода 2012 г. – 2013 г., заедно със законната лихва от 11.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят [фирма], [населено място], е осъден да заплати на И. К. Й., [населено място], [община], 988.26 лв. деловодни разноски по компенсация за трите съдебни инстанции. Според разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК деловодните разноски се присъждат съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска. В случая предявеният иск е за сумата 19 488 лв., а е уважен за 7 240 лв. В останалата част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. Ето защо и двете страни имат право да получат направените разноски съразмерно съответно с уважената част на иска и с отхвърлената и част, поради което същите са присъдени по компенсация в размер на 988.26 лв. на ответника по иска И. К. Й.. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.