Определение № 3902 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3220/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 12487 от 12.06.2026 г., подадена от З. А. А., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адвокат З. В. Д., с която моли да й се присъдят претендираните от нея, с отговора на касационната жалба, деловодни разноски, съобразно представения с него договор за правна помощ, като се допълни определение № 3028 от 08.06.2026 г. по настоящото гр.д.№ 3220/2025 г. Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК В. А. Д. я оспорва, тъй като разноски не били претендирани в срок по последното съдебно заседание в последната инстанция, като се позовава на т.11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът, като прецени искането, данните по делото и закона, намира следното: Съгласно чл.248 ГПК, молбата за изменение на окончателният съдебен акт в частта за разноските следва да се подаде в срока за обжалване, а ако акта не подлежи на обжалване – в едномесечен срок. Определение № 3028 от 08.06.2026 г. по настоящото гр.д.№ 3220/2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 334 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 120 / 2025 г. на Окръжен съд-Варна, по касационна жалба, подадена В. А. Д. с ЕГН [ЕГН], не подлежи на обжалване. С него не са присъдени разноски на насрещната страна. Затова молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК е подадена в срок и е допустима. Срещу подадената касационна жалба е подаден отговор от молителката З. А. А., ЕГН [ЕГН], постъпил с вх. № 23169 от 12.08.2025 г., приложен на л. 7 и 8 от настоящото дело. Неправилно настоящият състав е посочил в определението по чл. 288 ГПК, че ответницата не е подала отговор на касационната жалба. Подаването на отговор на касационната жалба в срок е констатирано и с разпореждане № 120 от 23.05.2025 г. за образуване на делото пред ВКС. / л. 18/ С отговора на касационната жалба е поискано присъждане на разноски за производството пред ВКС, като се претендира уговорената и платена сума по представения договор за правна помощ в размер на 2000 лева, за която е отразено, че е изплатена в брой. Договор за правна помощ е приложен към отговора /л. 8 от делото на ВКС/. Предвид резултата от касационното производство и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, претенцията на ответника по касация е доказана по основание. С молбата по чл. 248 ГПК, З. А. претендира 2000 евро. В представения договор за правна помощ от 30.01.2025 г., когато все още България не е влязла в Еврозоната, е договорено възнаграждение в лева – 2000 лв., поради което ще се присъди на молителя равностойността на тази сума в евро, т.е. 1022,58 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение