Определение № 89 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2017 г.

Подадена е молба по чл. 282, ал. 4 ГПК от „Сити Марк“ ООД, чрез адв. К. М., за освобождаване и връщане на внесеното от дружеството парично обезпечение от 52974, 30 лв. за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 6719 от 15. 08. 2016 г. по в. гр. д. № 11072/2014 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение, уважаващо предявения от „Булгарплодекспорт“ ЕООД против „Сити Марк“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС. Като основание за освобождаване на гаранцията се сочи приключване на касационно производство с постановено решение по чл. 290 ГПК, с което, след отмяна на въззивното решение, предявеният срещу дружеството-молител ревандикационен иск е отхвърлен. С молба вх. № 3343/9. 04. 2019 г. е посочена сметката, по която да бъде извършен превод на сумата в случай на уважаване на молбата. На насрещната страна-ищец в производството не е предоставена възможност за становище по молбата, тъй като съгласно чл. 282, ал. 4 ГПК същата не е носител на вземане за вреди от спиране изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение по иск за собственост. Подадената от „Сити Марк“ ООД, ответник по иска по чл. 108 ЗС, касационна жалба е уважена, въззивното решение е отменено и предявеният ревандикационен иск е отхвърлен с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 135 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 1784/2017 г. на ВКС, 1 г.о.. Налице са предпоставките на чл. 282, ал. 4, вр. ал. 5 ГПК за освобождаване на даденото обезпечение и връщането му на молителя, чрез превод на посочената от процесуалния му представител банкова сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение