Определение № 135 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 701/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 149888/04.12.2019г. на „Химатех“ АД, чрез процесуалния представител адвокат В. Н., срещу разпореждания от 14.11.2019г. и от 27.11.2019г. по гр.д.№7110/2012г. на Софийски градски съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че с разпорежданията „фактически се оставя без разглеждане“ негова молба от 05.11.2019г. за изменение на постановеното решение от 20.09.2019г. по гр.д.№ 7110/2012г. на СГС в частта му за разноските. Иска се да бъдат отменени обжалваните разпореждания и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на молбата по същество. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима. С въззивното решение от 20.09.2019г. по гр.д.№ 7110/2012г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 08.11.2011г. по гр.д.№ 10399/2004г. на Софийски районен съд и е изменено първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски, вкл. по отношение на „Химатех“ АД. С молба от 05.11.2019г. ответникът по иска „Химатех“ АД е поискал изменение на постановеното от въззивната инстанция решение в частта за разноските като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство в полза на „Химатех“ АД. В обжалваното разпореждане от 14.11.2019г. е посочено, че молбата е преждевременно подадена, тъй като производството е по ГПК /отм./ и следва да бъде разгледана след влизане в сила на решението. По молба от 21.11.2019г. на „Химатех“ АД за отмяна на предходното разпореждане и разглеждане на молбата му по чл.248,ал.1 ГПК от 05.11.2019г., е постановено разпореждане от 27.11.2019г., с което тази молба е оставена без уважение. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения/разпореждания на съда подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. Това са две категории актове: 1./ определения, с които се прегражда по – нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/, и 2./ актове, изрично посочени в закона. Преграждащи определения по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Както е посочено и в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Обжалваните разпореждания не попадат в категорията на преграждащите определения, с тях не е оставена „фактически“ без разглеждане молбата по чл.248 ГПК. Те не препятстват разглеждането на спора и по – нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 ГПК могат да бъдат изменени или отменени от постановилия ги съд при изменение на обстоятелствата, при констатиране на грешка или пропуск на съда. Не е налице и основанието на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото липсва изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на посочените разпореждания. Следва да се посочи, че по арг. от §2, ал.14 ПЗР ГПК /2007г./ относно така подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е приложима новата процесуална уредба, регламентирана с разпоредбата на чл.248 ГПК, макар въззивното производство да се е развило по ГПК/отм./. С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.