Определение № 217 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 52/2013 г.

Производството е по чл.248 и чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от М. Т. И. за присъждане на деловодни разноски за всички инстанции, съгласно уважената част от иска и за допълване на решението, като й се присъди и обезщетение за забава върху присъдената главница /законната лихва/ от предявяване на иска в размер на 2 114,65 лв. Ответниците по молбата Х. В. Х. и И. П. Х. заявяват становище, че следва да се присъди законната лихва щом е претендирана съобразно уважената част от иска – 1057,33 лв. и като се приспаднат дължимите им разноски в размер на 450 лв. съобразно отхвърлената част от иска. Оспорват молбата за допълване на решението, тъй като първата и въззивната инстанция не са се произнесли по претенцията за присъждане на законната лихва и срокът за това е изтекъл, а ВКС не може за първи път да се произнесе. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени молбата и данните по делото, намира следното: С решение № 143 от 25.06.2013г. е отменено решение № 466 от 09.03.2012г. по гр.д.№ 1496/2011г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 18.04.2011г. по гр.д.№ 304/2011г. на Варненски РС в частта му, с която е отхвърлен иска на М. Т. И. против Х. В. Х. и И. П. Х. до размер 2781 лв. и вместо това те са осъдени да й заплатят тази сума, представляваща половината от стойността на извършени подобрения в апартамент № 77, находящ се в [населено място],[жк] [улица][жилищен адрес] собственост на ответниците. До пълния претендиран размер – 5152 лв., е потвърдено решението, с което иска е отхвърлен. По претенцията за законната лихва не се е произнесъл нито РС, нито въззивната инстанция и не е искано допълване на решението. По молбата по чл. 248 ГПК. Претендираните разноски са доказани до размер 2114,65 лв. Цената на иска е 5152 лв., а уважената част от иска е 2781 лв. Дължимите от ответниците разноски съобразно уважената част от иска са 1141 лв. Ответниците също са заявили претенция за разноски съобразно отхвърлената част от иска. Те са 450 лв., които следва да се приспаднат. Или на ищцата следва да се присъдят деловодни разноски за всички инстанции в размер на 691 лв. По молбата по чл. 250 ГПК. Ищцата е претендирала законната лихва върху сумата за подобрения, но по това искане не се е произнесъл нито РС, нито въззивната инстанция. Тя не е поискала допълване на тези решения в едномесечен срок от връчването им. ВКС, действащ като касационна инстанция не може да се произнася по този самостоятелен иск за първи път. Затова молбата ще се остави без уважение. Водим от горното, настоящия състав на ВКС, първо гр.о.