Определение № 1827 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 297 от 13.08.2022 г. по в.гр.д.№ 199 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав. Към молбата за отмяна са представени доказателства: разписки и съобщения за платени данъци и справка от Агенцията по вписванията, получена чрез отдалечен достъп на 20.09.2023 г. Твърди се, че това са нови писмени доказателства, които установяват, че приетите като доказателства по делото нотариални актове № ..... от 10.09.1999 г. и № 52 от 29.09.2000 г. не са били вписани в имотния регистър, което имало значение за правилното решаване на делото. Молят да им се издаде съдебно удостоверение до Агенцията по вписванията, от което да е видно има ли вписване на нотариален акт № ..... от 10.09.1999 г., том VIII, рег.№ 2544, дело № 1705 от 1999 г. на нотариус Д. А. и нотариален акт № .... от 29.09.2000 г., том II, рег.№ 1216, дело № 220 от 2000 г. на нотариус Д. А.. В писмен отговор от 04.12.2023 г. ответницата по молбата Р. А. Г. оспорва същата. Счита, че представените към молбата писмени доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които не са могли да бъдат известни на молителите и с които те да не са могли да се снабдят своевременно. Освен това, според ответницата тези доказателства не установяват твърдяното от молителите обстоятелство, че двата нотариални акта не били вписани в Службата по вписванията- [населено място]. Дори и да се установяло, че констативният нотариален акт № 136 от 10.09.1999 г. не е бил вписан в имотния регистър, това било без значение за конкретното дело, тъй като изискването за вписване на констативните нотариални актове било въведено с изменение на чл.112 от ЗС, публ.в ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., тоест след издаването на констативния нотариален акт № .... от 10.09.1999 г. Не на последно място се твърди, че тези доказателства не са от съществено значение за делото. В писмен отговор от 11.01.2024. г. третото лице- помагач на страната на ответницата Ю. Х. С.-Т. също оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на подадената молба приема следното: Молбата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/ и в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК /решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 12.07.2023 г., молителите са се снабдили с представеното към молбата за отмяна доказателство на 20.09.2023 г., а молбата за отмяна е подадена на 10.10.2023 г./. Молбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и съдържат точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна. Поради това молбата следва да се допусне за разглеждане по същество в открито съдебно заседание. Съдът взема предвид, че изложените в отговора на Р. Г. и на Ю. С.-Т. възражения не са относими към допустимостта на молбата за отмяна, а към нейната основателност, поради което по тях ще се произнесе с решението си. Основателно е и като такова следва да се уважи искането на молителите за издаване на съдебно удостоверение до Агенцията по вписванията. Воден от горното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия