Определение № 60486 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2271/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на СУИСМОД ООД гр. Ихтиман, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 440 от 09.07.2021 г. по в.т.д. № 571/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав. С обжалваното определение е оставена без уважение молба за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20209260400706 по описа на ЧСИ В. Ц. с район на действие – СОС, подадена от СУИСМОД ООД, поради това, че в закона не е предвидено правомощие на съда в процедура по чл.240 ГПК да се произнася по подобно искане, нито пък спирането може да бъде постановено като обезпечителна мярка по чл.397 ГПК. В частната жалба се релевира, че определението е неправилно и се моли за отмяната му. Според частния жалбоподател, липсата на изрична законова разпоредба не е пречка за уважаване на молбата за спиране на изпълнението на атакуваното от него решение, като по аналогия следва да се приложи чл.309 ГПК, в който смисъл са изложени подробни съображения. Против частната жалба не е депозиран писмен отговор. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, макар че изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, е недопустима, а съображенията за това са следните: Съставът на апелативния съд е постановил обжалваното определение в производство по чл.240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение. Производството е извънинстанционно и за него, при липса на нарочни разпоредби и доколкото посочените в чл.240 ал.1 т.1 ГПК основания за отмяна съвпадат с тези по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, следва по аналогия да се прилагат правилата на чл.306 и сл. ГПК. Респективно, при искане за спиране на изпълнението на влязло в сила, поради своята необжалваемост /чл.239 ал.4 ГПК/, неприсъствено решение, приложение следва да намери разпоредбата на чл.309 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС /вж. определение № 203/17.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 824/2014 г. на ІV г.о./. Молбата е допустима, а относно условията за спиране на изпълнението, посочената норма препраща към правилата на чл.282, ал.2–6 ГПК. Съгласно задължителните указания на ТР № 2/2012 г. от 24.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС, определенията по чл.282 ГПК не подлежат на обжалване, тъй като спрямо тях не са налице предпоставките на чл.274 ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.396 ГПК също не намира приложение в случая, доколкото не се касае за висящо исково производство и апелативният съд не действа като въззивна инстанция, разглеждаща искане за обезпечение по чл.389 ГПК. Горното обуславя извода, че атакуваното определение на Софийския апелативен съд не подлежи на инстанционен контрол и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение