Определение № 305 от 25.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4973/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. от [населено място] срещу определение № 506 от 03.07.2014г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. по ч.гр.д. №1443/2014г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 22 от 03.01.2014г. по ч.гр.д. № 2434/2013г. на Бургаски окръжен съд. В частната жалба се иска Върховния касационен съд да укаже на Районен съд-Поморие да възобнови ч.гр.д. № 333/2013г. и да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 13.11.2013 г. на Поморийски районен съд по ч. гр.д. № 333/2013 г. е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Д. Г. Д. от [населено място]. С определение № 22 от 03.01.2014 г. по ч. гр.д. № 2434/2013 г. на Бургаски окръжен съд това разпореждане е потвърдено. Подадена е от Д. Г. Д. частна касационна жалба срещу акта на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение № 506 от 03.07.2014г. по ч.гр.д. №1443/2014г. състав на Върховния касационен съд, ІVг.о., е оставил частната жалба без разглеждане. Позовал се е на т.8 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, която изключва касационното обжалване на въззивните определения, постановени в заповедното производство. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира обжалваното определение на Четвърто гражданско отделение за правилно. Несъмнено е, че обжалваното пред касационната инстанция определение на Бургаски окръжен съд е въззивно по своя характер и е постановено в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Според задължителните указания в т.8 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 18.06.2014г., въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. При това разрешение частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. По тези съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.