Определение № 596 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1439/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на молителя Д. А. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва молбата. Молбата за изменение е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Изменението се иска на основание само чл. 78, ал. 5 ГПК, като се поддържа, че присъдените разноски са в изключително завишен размер, доколкото делото не е с правна и фактическа сложност, като е проведено едно открито заседание. С решението по чл. 303 ГПК молителят е осъден да заплати на ответника направените за отменителното производство разноски за адвокатско възнаграждение. До приключване на откритото съдебно заседание, в което молителят не се е явил лично или чрез представител, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е заявено, а е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК. Последователна е практиката на ВКС, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде заявено в срока по чл. 80 ГПК - до приключване на последното открито заседание, освен когато производството се е развило без надлежно осъществена размяна на книжата или без открито заседание. В настоящия случай молителят не е предявил възражението си в срока по чл. 80 ГПК, поради което същото е недопустимо. Доколкото с молбата по чл. 248 ГПК други основания за изменение не са въведени, същата следва да се остави без уважение като неоснователна. С тези мотиви съдът