Решение № 406 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 357/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Ж. Б., град С., подадена от пълномощника му адвокат Д, срещу определение №1906 от 08.04.2008 год. по ч. гр. д. №4857/2007 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 10.05.2007 г. по гр. д. №8732/2009 г. на Софийския районен съд за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявените искове. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парични вземания – 315 лв. – главница и 38 лв. мораторна лихва. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.