Решение № 290 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2009 г.

Решение № 290 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 13.11.2008 г. по гр. дело № 248/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. С определение от 29.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед тълкуване по приложимостта на чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД по въпроса предявяването на осъдителен иск за предаване владението на дворното място и сграда прекъсва ли давността по отношение други сгради, построени в същото място, които не са били предмет на приключилото делото между същите страни. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация С. М. В., М. М. С., М. П. Н. и Т. П. Н., оспорват жалбата и считат, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение на Ловешкия окръжен съд е оставено в сила решение № 54/12.03.2003 г. по гр. д. № 400/2001 г. на Троянския районен съд, с което е признато по отношение на [фирма], [населено място], че дружеството не е собственик на двуетажна сграда със застроена площ 71,37 кв. м. - къща № 3 и Двуетажна сграда със застроена площ 119,34 кв. м. - къща № 4, изградени в поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1991 г. имот пл. № 982, кв. 54, а по плана от 1988 г. част от парцел IV, кв. 301, отреден "За паметници на културата и озеленяване" с площ от около 272 кв. м., описани по нот. акт№ 103/2001 г. и е обезсилен последният на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). С решение от 23.05.2006 г. по гр. д. № 2209/2004 г. на ВКС е отменено решение от 9.04.2004 г. по гр. д. № 404/2003 г. на Ловешкия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 27.06.2008 г. по гр. д. № 2231/2007 г. на ВКС е обезсилено постановеното при новото разглеждане на делото решение от 25.01.2007 г. по гр. д. № 234/2006 г. на Ловешкия окръжен съд, поради произнасяне по непредявен иск и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение по гр. д. № 487/1994 г. на Троянския районен съд между същите страни е признато на ищците по това дело правото на собственост върху дворно място в [населено място], съставляващо по регулационен план на града от 1981 г. имот пл. № 982, кв. 54, а по регулационния план от 1988 г. - част от парцел IV, кв. 54а, отреден за паметници на културата и озеленяване, заедно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня. Ответното дружество е осъдено да предаде владението върху този имот. Дружеството се е снабдило с нотариален акт № 103/2001 г., с който е признато за собственик на четири сгради, изградени в част от парцел IV, кв. 301, измежду които и процесните: двуетажна с площ 71,37 кв. м. и двуетажна със застроена площ 119,34 кв. м. За описания в нотариален акт № 103 недвижим имот са съставени АДС от 1986 г. и 1995 г. и той е бил предоставен за оперативно управление на държавно предприятие "Е. ", впоследствие [фирма]. В този период държавното предприятие е строило в имота по проект за реконструкция къщи на Н. - реставрация и адаптация. На място в целия парцел са построени общо четири сгради, а само върху пл. № 982 - двуетажна сграда с площ 71,37 кв. м. - къща № 3 и двуетажна сграда с площ 119,34 кв. м. - къща № 4.С влязло в сила решение на Троянския районен съд е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС на ищците - ФЛ срещу [фирма] относно собствеността и владението на дворно място, съставляващо имот пл. № 982, част от парцел IV, кв. 301 по плана на [населено място] от 1988 г. и построените в него жилищна сграда и лятна кухня. Тези две сгради са били отразени по сега действащия план на града, а процесните две - не са отразени. Дружеството е построило процесните две сгради. С оглед разпоредбата на чл. 15 ЗС /отм., ред. преди ДВ, бр. 31/1990 г./, не се е изисквало отстъпване право на строеж на държавно предприятие, притежаващо правото на оперативно управление върху предоставената му за стопанисване държавна собственост. Завземането на имота от ответното дружество е започнало през 1985 г., когато е предадена строителната площадка. Към момента на завеждане на исковата молба по гр. д. № 487/1994 г. на Троянския районен съд - 18.07.1994 г. е прекъсната давността, която е текла в полза на дружеството. Ето защо не е изтекъл предвиденият в закона 10 годишен срок на непрекъснато, неоспорвано от никого владение, за да се придобие собствеността върху процесните две сгради. Ответникът не е оборил презумпцията по чл. 92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките в нея. По делото е било установено, че в процесния имот се намират четири сгради, две от които са предмет на иска - двуетажна сграда - къща 3 и двуетажна къща - 4, за които дружеството-касатор се е снабдило с констативен нотариален акт през 2001 г., след като спорът за собствеността върху дворното място и построените в него едноетажна постройка и лятна кухня е решен с влязло в сила съдебно решение. С това решение е прието, че постройките в имота представляват подобрения и по смисъла на чл. 92 ЗС следват имота до доказване на противното. П. постройки обаче не са били предмет на продажбата по глава II ЗСГ, тъй като те са построени по-късно от държавното предприятие "Е. ", на което е било предоставено оперативното управление и стопанисване. Държавата е строила в имота чрез държавното предприятие. С оглед отграничаване на предмета на приключилото между страните гр. дело № 389/1999 г. на ВКС и във връзка с релевираното от ответника по отрицателния установителен иск, че е собственик на къщите по давност, е следвало да се направи разграничение между построеното в имота към момента на продажбата по ЗСГ и допълнителното застрояване впоследствие като се установи какво представлява допълнителното застрояване, в същия вид ли съществуват в имота къщата и лятната кухня, предмет на приключилото производство по иска с правно основание чл. 108 ЗС, налице ли е функционална свързаност на сградите в дворното място, къде и как са ситуирани процесните две къщи, включва ли се в тези две сгради - част от старото строителство в имота или не. Указания за изясняване на въпросите с техническа експертиза за това как са ситуирани процесните сгради в имота, в коя част на дворното място се намират и доколко същите са в рамките на сега спорните сгради, за да бъдат безспорно индивидуализирани, са дадени с отменителното решение на ВКС, но не са изпълнени от въззивния съд. Без да изясни посочените въпроси, той е направил извод за основателност на отрицателния установителен иск, поради това, че към момента на завеждане на иска с правно основание чл. 108 ЗС - 18.07.1994 г., е прекъсната придобивната давност по отношение на сградите, която е текла в полза на дружеството и то не е придобило собствеността върху тях. С оглед изложеното становището на настоящия състав е, че въззивното решение трябва да се отмени и да се даде ход по същество пред настоящата инстанция като се назначи техническа експертиза, съобразно мотивите по-горе. Изясняването на тези обстоятелства е от значение за изхода на спора и релевантния въпрос дали е налице по отношение на процесните две сгради, построени в имота, соченото от ответника по отрицателния установителен иск оригинерно придобивно основание - непрекъснато и необезпокоявано от действителния собственик владение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.