Решение № 7653 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2026 г.
ВАСШесто отделение07.07.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14201/17.12.2025 г. по адм. дело № 1712/2025 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на „Артлика“ ЕООД, гр. Варна сумата от 620 (шестстотин и двадесет) евро, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Шумен против Решение № 14201/17.12.2025 г. по адм. дело № 1712/2025 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – „Артлика“ ЕООД, гр. Варна, чрез адвокат Бъчварова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и писмена защита, в които развива доводи за неналичност на заявените касационни основания и правилност на съдебното решение, по които съображения моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С Решение № 14201/17.12.2025 г. по адм. дело № 1712/2025 г. Административен съд – Варна е отменил заповед за налагане на санкции № РД-09-258/09.07.2025 г. на директора на РЗОК – Шумен. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 16.05.2025 год. при извършване на отпускане на ПСПСМИ в търговски обект на „Артлика“ ЕООД, гр. Варна в офис в гр.Варна част от отпуснатите ПСПСМИ на 16.05.2025 год. са изписани от склад на „Артлика“- Шумен с рег.№ на ТО 2700004, вместо от склад на „Артлика“ Варна с рег.№ на ТО 0300019, като при изпълнението на одобренията, стойностите им са се натрупали към дейността на търговски обект „Артлика“ ЕООД с рег.№270004, който има сключен договор с РЗОК- Шумен. Обстоятелство е открито на 27.05.2025 год., като своевременно е уведомена РЗОК гр.Варна чрез подадено заявление за прехвърляне на стоки в грешен склад чрез системата за сигурно електронно връчване. Заявлението е подадено до РЗОК-Варна, компетентната дирекция, на чиято територия е възникнала грешката. Същото съдържа молба за корекция за уведомяване на НЗОК с цел съдействие сгрешените записи по отпускане на ПСПСМИ да бъдат прехвърлени от склада на дружеството с рег.№ 270004 в гр.Шумен в склад рег.№ 0300019 в гр.Варна. Извършена е проверка, приключила с КП № РД-1065/1/11.06.25г., който е установил горната фактическа обстановка. С писмо №35-27-19/12.06.2025 год. директорът на РЗОК-Варна е уведомил директора на РЗОК-Шумен за постъпилото писмо от „Артлика“ ЕООД във връзка с допусната техническа грешка от управителя З. Д. Н., при изпълнение на одобрения в специализирания софтуер на НЗОК на ПСПСМИ на 29.05.2025 год. както и че при изпълнението на одобренията, стойностите им са се натрупали към дейността на търговски обект „Артлика“ ЕООД с рег.№270004, който има сключен договор с РЗОК-Шумен. Административното производство във връзка с наложената санкция е започнало по заповед за извършване на проверка на търговски обект, находящ се в гр. Шумен, рег.№ 2700004 в РЗОК-Шумен, собственост на “Артлика“ ЕООД, гр. Варна като за резултатите от нея е съставен протокол № ІХ-425-345/19.06.2025 год. С него са констатирани нарушения, извлечени от специализирания софтуер на НЗОК за осъществяване на дейностите по отпускане, отчитане и заплащане на ПСПСМИ, ремонтни дейности, предназначени за хора с увреждания, отпускането/отчитането е извършено от З. Д. Н., управител на търговското дружество, която според контролните органи не е била включена в списъка на персонала на търговския обект, предоставен в РЗОК Шумен, като приложение № 3 при сключване на договор № 270741/25.03.2025 год. Възражението на търговското дружество, че управителят на същото, в качеството му на законен представител и изразител на волята на ЮЛ има качеството на оправомощено лице, включително и по силата на закона, а в конкретния случая и при условията на допусната фактическа грешка за подаване на заявлението от името на грешен склад за прехвърлените стоки са приети за неоснователни и директорът на РЗОК – Шумен е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции. Съгласно чл.23, ал.1 от договор №2707421/25.03.2025 г. за констатирани нарушения по изпълнението му директорът на РЗОК налага санкции, като съгласно т.10 при нарушение на чл.13 ал.3 б.“а“ от същия, когато се установи, че ПСПСМИ/ремонти се отпускат от лица, които не са включени в списъка на персонала на търговския обект, за което се налага финансова неустойка в размер на 300 лв. и възстановяване на неоснователно получените суми. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира изводите на административния съд за допуснати нарушения на чл.35 АПК при издаването на оспорения акт за обосновани. Заповедта е издадена без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят възраженията и обясненията на заинтересованите страни, както и относими към случая писмени доказателства. Установено е наличието на грешка, която е открита своевременно и декларирана от управителя на дружеството, собственик на двата обекта. От доказателствата е видно, че РЗОК-Варна е констатирала, че лицата с увреждане, на които са отпуснати помощните средства, са посетили лично обекта в гр.Варна, получили са полагащите им се помощни средства, за което са били оформени изискуемите документи. Наложените санкции са реализирани при условията на несъставомерност на вмененото нарушение. Не са налице констатираните нарушения за осъществяването на дейностите по отпускане, отчитане и заплащане на ПСПСМИ, ремонтни дейности, предназначени за хора с увреждания в този случай, за обект-Шумен да са осъществени от неправоимащо лице. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.23, т.10 от договора с НЗОК, тъй като отпускането и отчетността са извършени от лице от обекта в гр.Варна (управителят на дружеството) при условията на техническа грешка, която е установена и декларирана от дружеството и констатирана от компетентните органи на РЗОК в гр.Варна. Неснователни са доводите на касатора, че изводите до които е достигнал първоинстанционният съд са разнородни, вътрешнопротиворечиви, логически и структурно некореспондиращи с предмета на делото. Напротив, административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и лишени от конкретика. Същите тангентират с доводите за необоснованост и са неналични при проверка на първоинстанционното съдебно решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 0000118677-10/26.01.2026 г. възлизат на сумата от 620,00 евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 208 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 13, ал. 3
- чл. 146, т. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 23, ал. 1
- чл. 23, т. 10