Решение № 446 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 655/2010 г.

Решение № 446 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 655/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. И. И. срещу решение от 21.12.2009 г. по в. гр. дело № 48/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.06.2008 г. по гр. дело № 1419/2007 г. на Б. районен съд. С последното са отхвърлени исковете на Е. И. И. и К. И. И. против О. С. "З. и Г." [населено място], и [община] за приемане за установено по отношение на ответниците правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Д. Ж. А. б. ж. на [населено място], върху недвижимите имоти - нива, находяща се в [населено място], м. "П." с площ от 4 дка и земеделска земя - лозе, находящо се в землището на [населено място], м. "Г." с площ от 1.5 дка. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателката изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция са в противоречие с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като от приложените по делото писмени доказателства данъчна декларация от 1949 г., изготвена съгласно Указ № 573/49 г., както протоколи на Т. комисии е установено, че към момента на образуване на ТКЗС процесните земеделски земи са собственост на наследодателя на ищците. С определение № 806/26.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуално правния въпрос в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с кои други писмени доказателства, освен посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ се доказва правото на собственост към минал момент - към момента на обобществяване на земеделските земи и сред тях включват ли се писмени документи, съдържащи индиция за притежанието на правото на собственост върху земеделските имоти. Ответниците по жалбата О. С. "З." С. и [община] не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: Предявеният иск от касаторката К. И. И. и Е. И. И. е с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на Д. Ж. А., б. ж. на [населено място], обл. Б., а именно нива, находяща се в землището на [населено място], в м. "П." с площ от 4 дка и лозе, находящо се в землището на [населено място], м. "Г." с площ от 1.5 дка. За да отхвърли предявения иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че представеното копие от декларация № 782 от 1949 г. за притежавани непокрити земеделски имоти, в която процесните земи са описани на името на наследодателя на ищците не е годно доказателство за собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради това, че не е установено към кой момент е извършено записването на имотите. Според съда в декларацията няма описани граници и съседи на процесните имоти, което възпрепятства индивидуализацията им. Прието е, че имотите не могат да се индивидуализират и възоснова на останалите писмени доказателства - протокол от 21.10.1952 г., протокол от 14.12.1962 г. на общинска Т. комисия и протокол на Т. комисия от 02.01.1956 г. Прието е от въззивния съд, че не е установено към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на жалбоподателката да е бил собственик на процесния имот. Дори и да е годно доказателство за собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че копието от декларацията не е достатъчно за установяване на правото на възстановяване и, че по делото не е установено към кой момент са отнети земите и че те са отнети от наследодателя на ищците, който е бил собственик на същите към този момент. Съдът е направил извода за недоказаност на твърденията на ищците наследодателят им да е придобил собствеността върху процесните имоти от родителите на съпругата си с продължително и непрекъснато давностно владение и присъединено такова от своите праводатели. При тези съображения съдът е извел решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване се отнася за обхвата на писмените доказателства в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с които се доказва правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи, освен изрично посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. С определението, с което е допуснато касационно обжалване по посочения правен въпрос е цитирана противоречива практика. С решение от 21.07.2008 г. по гр. дело № 1901/2006 г. по предявен иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на Б. районен съд е прието, че Протокола № 6/05.11.1952 г. на Т. комисия на [населено място] за замяна на земи на частни стопани, включени в блок на Д. и земи на ДПФ, в който е отразено името на лицето, от което е отнет земеделския имот и е посочен последния е годно писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и с него валидно се доказва правото на собственост на наследодателя на ищеца върху спорния имот към отминалия момент. С решение от 11.01.2008 г. по гр. дело № 1668/2007 г. на Б. районен съд по предявен иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е изразено становище, че протокол № 16/03.09.1955 г. на О. комисия по Т. [населено място] за отчуждени и причислени земи към ДПФ, притежавани от наследодателя земи е годно писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което се доказва правото на собственост върху земеделски имот в полза на лицето, от което е бил обобществен. Същото становище е изразено и с решение № 1108/11.07.2008 г. по гр. дело № 1484/2007 г. на Б. районен съд по предявен иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С решение № 1109/11.07.2008 г. по гр. дело № 2955/2007 г. на Б. районен съд е прието, че годно писмено доказателство, установяващо право на собственост към минал момент - към обобществяването на земеделския имот е и декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти на името на наследодателя на ищците, в които се съдържат данни за съответния имот. Същото становище е изразено и в решение № 1959/15.01.2008 г. по гр. дело № 1664/2007 г. на БРС, решение № 189/22.10.2008 г. по в. гр. дело № 447/2008 г. на Б. окръжен съд, всички по предявени искове с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на второ гражданско отделение на ВКС, като прецени становищата в посочените решения на Б. районен съд, Б. окръжен съд и в обжалваното въззивно решение, също постановено от Б. окръжен съд по поставения правен въпрос приема за правилни становищата, изразени в цитираните решения на Б. районен и Б. окръжен съд. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1 могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмените декларации и/или свидетелските показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. Тълкуването на текста налага извода, че в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от обхвата на допустимите доказателствени средства за установяване право на собственост върху земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС са изключени свидетелските показания и писмените декларации на заявителите. Според текста на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производството пред ОСЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Анализа текстовете на чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ налага извода, че изброяването на писмените доказателства, допустими за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е примерно, а не изчерпателно. От кръга на допустимите писмени доказателства са изключени декларациите на заявителите, подадени в производството пред ОСЗ по възстановяване право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. В разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ законодателят е предвидил принадлежността на правото на собственост да се установява чрез писмени документи, които удостоверяват придобиването на право на собственост чрез определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност и това са нотариални актове и делбени протоколи. Втората група писмени доказателства, чрез които е допустимо установяването на правото на собственост са писмени документи, официални и/или частни, съставени по предвидения от закона ред, които удостоверяват отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди одържавяването или които непосредствено го предхождат и са съставени по този повод - протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение. Тези документи създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е приел за допустимо и достатъчно в производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ е предвидено, че правото на собственост върху земеделски земи може да бъде установявано в производството по възстановяване на собствеността и с други писмени доказателства. Следователно в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ годни писмени доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост са всички, които удостоверяват осъществяването на определен придобивен способ и такива, които не съдържат данни за конкретния придобивен способ, на основание на който наследодателят е придобил правото на собственост, нито за момента на придобиването, но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето, което е притежавало правото на собственост върху имота към момента на съставянето им. Такова писмено доказателство съдът намира, че представлява приетата по делото декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г., с която наследодателят на ищците Д. Ж. А. е декларирал процесните имоти в землището на [населено място] - нива от 4 дка в м. "П." и лозе в м. "Г." от 1.5 дка, както и протокола за причисляване към Д. поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС от 14.12.1962 г. на О. комисия за Т. [населено място], в който са отразени отчуждени и включени в ДПФ земи, притежавани от Д. А. Посочените писмени доказателства не са от категорията такива, изключени от закона като доказателства за установяване правото на собственост. В подкрепа на извода е обстоятелството, че декларацията за притежаваните непокрити земеделски имоти е изготвена към 1949 г. преди одържавяването на имотите, както и предназначението й за записвания в емлячните регистри с оглед пререгистрирането на частните и обществени земеделски непокрити имоти съгласно Указ № 573/49 г. Освен това по делото не са представени доказателства, от които да се изведе извода, че наследодателя на ищците е изгубил правото на собственост върху процесните имоти преди одържавяването им. Следователно приетата по делото декларация, за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г. от наследодателя на ищците, както и протокола на Т. комисия от 14.12.1962 г. за причисляване към Д. поземлен фонд на земи, притежавани от последния представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, удостоверяващо собствеността му върху процесните имоти. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай по делото е установено, че наследодателят на ищците Д. Ж. А. е притежавал правото на собственост върху процесните имоти към момента на обобществяването им и включването им в ТКЗС. Приложените по делото препис от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти № 782 от 1949 г., подадена от Д. А., както и от приложения протокол на Т. комисия от 14.12.1962 г. са писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и именно възоснова на тях се установява на наличието на право на собственост в полза на наследодателя на ищците върху имотите нива от 4 дка в м. "П." и лозе в м. "Г." от 1.5 дка. в землището на [населено място]. Налице са предпоставките, предвидени в ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на собствеността върху посочените имоти. По реда на чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. Ж. А. процесните имоти. Предявеният иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е основателен и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение