Определение № 60100 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2020 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Рим Груп“ ООД, със седалище гр. София, чрез пълномощника адвокат Д. Х. и на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, със седалище гр. София, чрез пълномощника адвокат К. С., за отмяна на влязло в сила решение № 12/2020 г. по гр.д. № 1873/2019г. на ВКС, ІІ г.о, с което е потвърдено въззивно решение №170/2019г. по гр.д.№ 3836/2018г. на Софийски апелативен съд. „Рим Груп“ ООД иска да бъде отменено влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК, „Хемус Хотелс Холдинг“ АД – на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Първият молител твърди, че с атакуваните решения е разпоредено събаряне на сграда с идентификатор **** /по сега действащата КККР заснета като сграда с идентификатор ****/, със застроена площ 204 кв.м., а молителят притежава право на собственост върху обособена част от сградата, която е заснета като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** със застроена площ 85 кв.м. с предназначение – заведение за обществено хранене. С влезлите в сила решения са уважени предявените искове за собственост и е разпоредено премахване на сградата като по този начин се засягат правата и законните интереси на дружеството, тъй като сградата е изградена като монолитна масивна конструкция в режим на ЕС.Към момента на предявяване на иска е налице съсобственост върху всички общи части на сградата между „Рим Груп“ ООД и „Хемус Хотелс Холдинг“ АД и индивидуална собственост върху самостоятелните обекти на собственост в сградата.Премахването само на част от сградата - собственост на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД е невъзможно.“Рим Груп“ ООД е следвало да участва по делото като главна страна, поради неделимост на спорното право. Като не е конституирано като страна в процеса, правото му на защита не е надлежно упражнено.Представя договор от 10.01.2000г., сключен между Министъра на икономиката и „Гранд – Попиванов и Уулуърт“ ООД по чл.33, вр.чл.30 ЗППДОбП/отм./ за продажба на „ремонтна работилница“ – обособена част от „Туристимпекс – Торгокомплект“ ЕАД, представляваща част от монолитна сграда- „трафопост“ с площ 85 кв.м., схема № 41875/26.06.2012г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и съдебни решения за регистрация и вписване на промени в търговски регистър. „Хемус Хотелс Холдинг“ АД твърди наличие на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че му е връчено постановление на Специализирана прокуратура на РБ от 18.05.2020г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр.№ №2004/2019г. От мотивите на постановлението се установява, че АДС № 1985/25.09.1962г., послужил за формиране правните изводи в атакуваното решение, не се съхранява в оригинал в Областна администрация на София, а като заверено копие. Ищцата е представила по делото копие на този АДС със заверка „вярно с оригинала“ и печат на Областен управител на област София, каквато заверка няма как да е направена. Следователно заверката е неистинска. Това обстоятелство не било известно на молителя при разглеждане делото пред инстанциите. В срока по чл. 306 ал. 3 ГПК ответниците по молбата „Кристал Корпорейшън“ ЕООД, гр. София, и К. С. Д.,гр.София, са подали писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност. С атакуваното решение е признато за установено по отношение на „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, че К. С. Д. е собственик на основание реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство на част от недвижим имот, означена с букви * на скицата към СТЕ, която съставлява реална част от имот с идентификатор ***, и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на така описания имот, както и да премахне сградите в същия с посочени идентификатори и площи, съответно: №**** - 10 кв.м., №**** - 204 кв.м., №**** - 294 кв.м., № **** - 291 кв.м. и № **** - 584 кв.м. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нот.акт.№ 134/2010г. в частта, относно процесния имот. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищцата „Кристал Корпорейшън“ ЕООД. С определение №69/20.05.2021г. по ч.гр.д.№ 1276/21г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено определение №21/2021г. по настоящото дело, с което молбите за отмяна за оставени без разглеждане. При това положение въпросът относно допустимостта и надлежното упражняване правото да се иска отмяна е решен. Преценката за основателността на двете молби ще се извърши със съдебното решение. Ето защо молбите за отмяна следва да бъдат допуснати до разглеждане за произнасяне по същество по основателността им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.