Определение № 316 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4195/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. И., чрез пълномощник адв. Н. Н. от АК- Плевен, против въззивно решение № 172/20.05.2022 г.постановено по в.гр.д. № 211/2022 г. по описа на Окръжен съд- Плевен, с което отменено решение № 35/12.01.2022г по гр.д. № 4572/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта, в която съдът е постановил за срок от 3 месеца от влизане на решението в сила контактите между М. А. А. и детето М. да се осъществяват в дома на бабата по бащина линия М. А. в [населено място], а след изтичане на този срок в дома, обитаван от бащата в [населено място], и вместо това е постановил личните контакти между М. А. А. и детето М. да се осъществяват на места по избор на родителя М. А. А.. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно описал оплакванията изложени в подадената от касатора- ответник в първоинстанционното производство въззивна жалба, както и тези в подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Твърди се, че въпреки правилно очертаните спорни обстоятелства и въведените с въззивната и насрещната въззивна жалба оплаквания, съдът в мотивите на въззивното решение и с неговия диспозитив е пропуснал да се произнесе по основното искане поддържано с въззивната жалба от И., а именно: отмяната на постановеното решение по гр.д.№ 4572/2021 г.на Районен съд – Плевен. В диспозитива на въззивното решение съдът се произнесъл единствено по искането направено с насрещната въззивна жалба, като е отменил решението само в частта, с която „за срок от три месеца от влизане в сила на решението контактите между М. А. А. и детето М. да се осъществяват в дома на бабата по бащина линия М. А. в [населено място], а след изтичане на този срок, в дома обитаван от бащата в [населено място]“ и вместо него е постановил „личните контакти между М. А. и детето М. да се осъществяват на места по избор на родителя М. А.“. Според касатора, пропускът на съда да се произнесе по останалите й оплаквания направени с въззивната жалба и липсата на диспозитив на решението в този смисъл са особено съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното с нея въззивно решение, намира за установено следното: Предмет на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Плевен е било решение № 35 от 12.01.2022 г. по гр.д. № 4572/2021г. по описа на Районен съд – Плевен, с което съдът е изменил на основание чл.59, ал.9 СК определените с одобрена спогодба с протоколно определение от 30.11.2017г. по гр.д.№ 5802/2017 по описа на РС –Плевен, мерки относно личните отношения по отношение на детето М. М. А., като е определил режим на лични отношения на бащата М. А. А., с детето М., както следва: за срок от 3 месеца от влизане на решението в сила всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване при бащата, в дома на бабата по бащина линия М. А. в [населено място], а след изтичане на този срок в дома, обитаван от бащата в [населено място], като бащата взема детето от дома на майката и го връща пак там, 30 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, - всяка нечетна година по време на коледните празници за времето от 10:00ч. на 24-ти декември до 18:00ч. на 25-ти декември; - всяка четна година по време на новогодишните празници за времето от 10:00ч. на 31- ви декември до 18:00ч. на 1-ви януари; - всяка четна година за времето на великденските празници - от 10:00ч. в събота/ В. събота/ до 10:00ч. в понеделник /вторият ден на Великден/; за времето от 17:00ч. до 20:00ч. на рождения ден на бащата независимо дали съвпада с определения режим на лични контакти. Производството е било образувано по въззивна жалба на майката М. Г. И., в която се възразява срещу първоинстанционното решение като се твърди, че необосновано РС е приел, че режимът на контакти на бащата с детето за срок от три месеца следва да се осъществява в дома на бабата по бащина линия. Изложени са и твърдения, че не е установено по делото, че са настъпили промени в обстоятелствата, при които е определен предходния режим на контакти по спогодба между страните. Претендирана е отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете изцяло. Срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е постановил къде да се осъществяват личните контакти с детето е била депозирана въззивна жалба и от бащата на детето М. А. А.. В мотивите на атакуваното решение, въззивният съд изрично е посочил, че спорните въпроси касаят наличието на условия за изменение на определения режим на лични отношения между родител и дете, начина и мястото на осъществяване на тези контакти. Приел е, че решението е частично незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд незаконосъобразно бил обсъждан въпроса къде следва да се извършват контактите между родител и дете и бил постановен съдебен акт, в който отграничил по периоди местата за осъществяване на тези контакти. Посочил е, че следва да се отмени частично атакуваното решение в частта относно определянето на мястото на осъществяване на личните отношения между бащата и детето, като се постанови, че това следва да се извършва по избор на родителя. В тази връзка е и постановения диспозитив на съдебното решение. По отношение на жалбата на М. И. в останалата й част, са изложени мотиви, че същата е неоснователна. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице трайно изменение в обстоятелства, при които е определен режима на лични контакти с бащата, който не упражнява родителските права. Приети са за неоснователни възраженията във въззивната жалба на И., че не е изяснено какви точно промени в обстоятелствата са настъпили от момента на определяне на предходния режим на лични отношения по спогодба между страните, както и че бащата работи като охранител и няма да е в състояние да осъществява един разширен режим на контакти с детето. Налице е пропуск обаче тази формирана от въззивния съд воля да бъде изразена в диспозитива на решението му по делото. Всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението представлява явна фактическа грешка. Такава грешка е пропускът да се отрази в диспозитива на съдебното решение волята на съда личаща от мотивите му. Поправката на очевидната фактическа грешка се извършва по реда на чл.247 ГПК от съда постановил съдебния акт, както по инициатива на съда, така и по молба на страните. Допуснатата от Плевенския окръжен съд очевидна фактическа грешка- пропускането да се изрази в диспозитива на решението част от формираната, а следователно и налична воля на съда по отношения на останалата част от предмета на делото, касаещ правилността на първоинстанционното решение в останалата му обжалвана от И. част, води до невъзможност за проверка на правилността на обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното съдът счита, че констатираната очевидна фактическа грешка в атакуваното решение, първо следва да бъде отстранена от въззивния съд, и едва след това делото, ведно с жалбата, бъде върнато за произнасяне от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение