Решение № 2407 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2025 г.
ВАСПето отделение05.03.2026 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1853/24.10.2024 г., постановено по адм. дело № 255/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. П., чрез адв. Е. Стоилова, против решение № 1853/24.10.2024 г., постановено по адм. дело № 255/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2234#6/19.01.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., за кампания 2019 г. и са присъдени разноски в полза на ответната страна по делото. С доводи за неправилност на решението поради наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът иска неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното от него Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2234#6/19.01.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Аргументи в подкрепа на доводите излага в касационната жалба. Не претендира разноски по делото. Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото и възраженията в касационната жалба, в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АС – Перник е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат “ от ПРСР 2014–2020, за кампания 2019 г., с изх. № 02-140-6500/2234#6/19.01.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по заявените за подпомагане за кампания 2019 г. площи в размер на 5,58 ха (ливади за косене – постоянни пасища) по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС1) с код на дейност АКК1, съгласно Заявление за подпомагане с УИН 14/030519/52074 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014–2020 за кампания 2019 г., е оторизирана субсидия в размер на 0.00 лв. В процесния административен акт е установено, че от заявените от П. С. П. за подпомагате за кампания 2019 г. шест парцела с код на дейност АКК1, общо с площ от 5,58 ха, Парцел с № 51343-67-2-1 е недопустим за подпомагане с цялата си площ от 1,53 ха поради това, че не отговаря на изискването на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. (по-нататък Наредба № 7/24.02.2015 г.) Съгласно цитираната разпоредба за направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“ се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. Плащане за агроекологични дейности по посоченото направление се извършва за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, в това число „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв.м. – чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Въз основа на тези норми и с оглед окончателните данни за „Физически блокове“ за кампания 2019 г., предоставени на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (РА) от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с писмо вх. № 02-0400/228 от 05.03.2020 г. за извършване на проверки и окончателни калкулации по заявленията за кампания 2019 г., административният орган е констатирал, че начинът на трайно ползване на физическия блок 51343-67/, в който попада процесният Парцел с № 51343-67-2-1, е обработваема земя – ОЗ, като същевременно този физически блок няма пресичане със специализиран слой с ВПС. Поради това Парцел с № 51343-67-2-1 се явява недопустим за подпомагане с цялата си площ 1,53 ха. Налице е недопустима (наддекларирана) площ с код на дейност АКК1 в размер на 1,53 ха, която, изчислена в процентно съотношение спрямо установената площ (4,05 ха), възлиза на 37,78 %. Приложена е разпоредбата на чл. 19, параграф 1, изр. второ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, съгласно която ако разликата на наддекларираната площ към установената площ е над 20 %, но до 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ, т.е. санкционира се цялата допустима за подпомагане площ. В настоящия случай това означава, че поради констатираната недопустимост на Парцел с № 51343-67-2-1 поради несъответствие с изискванията на чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. и предвид процентното съотношение на недопустимата площ спрямо установената допустима такава, по подаденото от П. С. П. Заявление за подпомагане с УИН [номер] и Приложение за кандидатстване, за кампания 2019 г., е оторизирана субсидия в размер на 0.00 лв., т.е. отказано му е финансово подпомагане по мярката. За да отхвърли жалбата срещу така постановения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обективиран е в писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито на приложимия материален закон, въз основа на което е мотивиран крайният извод за законосъобразност на Уведомителното писмо и е отхвърлена подадената срещу него жалба на П. С. П.. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото не е налице спор за факти, а единствено относно тяхното тълкуване и правно значение с оглед на приложимите материалноправни разпоредби. По-конкретно, касационният жалбоподател възразява срещу относимостта към настоящия случай на окончателните данни за „Физически блокове“ за кампания 2019, предоставени на ДФ „Земеделие“ – РА с писмо вх. № 02-0400/228/05.03.2020 г. на МЗХГ. Не оспорва констатациите по същество, изведени въз основа на тези данни. Съдът е потвърдил възприетото от издателя на акта становище, че от тези данни се установява, че площ в размер на 0,02 ха от Парцел № 51343-67-2-1 е недопустима за подпомагане поради това, че начинът на трайно ползване на физическия блок 51343-67 е обработваема земя, т.е. има разминаване между декларирания и фактически установения начин на ползване. Освен това въз основа на Цифровата ортофотокарта за кампания 2019 г. е установено също, че този физически блок няма пресичане с ВПС слой и поради това не е налице и второто кумулативно необходимо изискване по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Без да твърди, че посоченото изискване на Наредба № 7/24.02.2015 г. е неприложимо в настоящия случай, нито че същото е било предмет на установяване в хода на извършената проверка на място, касационният жалбоподател поддържа, че спрямо заявените от него за подпомагане площи не е следвало да се прилага изменението на окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г., доколкото същият не следва да бъде прилаган за площи, които са контролирани чрез проверка на място. Този довод на касационния жалбоподател не може да бъде споделен. Отчитането на данните за „Физически блокове“ за кампания 2019, предоставени на ДФ „Земеделие“ – РА от МЗХГ, е необходимо с оглед окончателната преценка на административния орган за съответствие на заявените парцели по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ със специфичните изисквания, заложени в чл. 5, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при прилагане на цитираните разпоредби, не попадат в обхвата на извършваната на място проверка, резултатите от която са отразени в Доклад за проверка на място „Мярка 10 Агроекология и климат – 2019“ (л.36 и сл.). Поради това не може да се приеме, че към заявените от П. С. П. площи за подпомагане по направление ВПС1, с код на дейност АКК1, не следва да се извършва и последваща административна проверка за спазване на специфичните изисквания, обуславящи допустимост на подпомагането по съответното направление. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е обсъдил фактите по делото и относимите към тях разпоредби от Наредба № 7/24.02.2015 г., чието приложение в конкретния случай е преценил именно въз основа на предоставените от МЗХГ окончателни данни за „Физически блокове“ за кампания 2019 г. Други доводи в подкрепа на наведеното касационно отменително основание не са изложени в касационната жалба. Не са развити и конкретни съображения относно заявеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. При извършената служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон настоящата касационна инстанция намира, че същото не страда от пороците, посочени в чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо от АПК, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 5, ал. 2
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 19
- чл. 208
- чл. 209, т. 3
- чл. 209, т. 1
- чл. 218, ал. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 4, ал. 1
- чл. 5, ал. 1