Определение № 2027 от 17.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1298/2023 г.

Производството е по чл. 48, ал. 2 от ЗМТА. Постъпили са две молби /от 03.06. и от 10.07.2024 г., третата такава от 07.07. с.г. е подписана с невалиден КЕП, поради което не се обсъжда/, от ищеца в производството по иск с правно основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА с искане да му бъде върната сумата по гаранция, внесена от него, при условията на чл. 48, ал. 2 ЗМТА, като обезпечение срещу спиране изпълнението на арбитражното решение, отмяната на което е предмет на делото. Противната страна в производството не взема становище по искането. Искането е неоснователно. С влязлото в сила решение по делото предявеният от молителя „КАЛЦИТ“ ЕООД срещу ответника в производството „АВВ-Инженеринг“ ЕООД, иск за отмяна на арбитражното решение, изпълнението на което е спряно срещу процесната гаранция, е отхвърлен. Към момента не е налице основание за освобождаването и връщането на молителя, на внесената от него по делото парична гаранция. Същата е внесена като обезпечение срещу спирането на изпълнението на влязлото в сила арбитражно решение /чл. 48, ал. 2 ЗМТА/ и предназначението ѝ е да служи като обезпечение в полза на спечелилия арбитражното производство, приключило с атакуваното от молителя по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗМТА арбитражно решение, ответник в настоящото, съдебно производство. Сумата по гаранцията подлежи на освобождаване в полза на внеслия я ищец в случай, че искът му бъде уважен, т.е. с влязлото в сила решение по иска по чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, бъде отречено качеството на влязлото в сила арбитражно решение, изпълнението на което е спряно като обезпечение на иска срещу внесената от ищеца гаранция, на годно изпълнително основание. В противния случай, какъвто е и настоящият – когато с решението в производството по чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, предявеният от внеслия гаранцията ищец иск е отхвърлен /съответно - е отпаднала пречката за изпълнението на арбитражното решение/, гаранцията, като внесена в полза на ответника в производството, подлежи на възстановяване на внеслия я ищец само в случай, че същият установи по делото, че е изпълнил задължението си по арбитражното решение, искът му за отмяната на което е отхвърлен, или че вземането на обезпечения ответник по същото решение, е погасено на друго основание. В случай, че не се твърди и не се установява по делото, че задължението на внеслия гаранцията ищец към обезпечения ответник е изпълнено и/или погасено, сумата по гаранцията не подлежи на освобождаване и на връщане в полза на внеслия я ищец, а евентуално - на превеждане по искане на съдебен изпълнител и по сметка на последния, в случай на провеждано принудително изпълнение на арбитражното решение, въз основа на издаден изпълнителен лист на основание чл. 51 от ЗМТА. В настоящия случай молителят нито дори твърди, нито пък установява по делото, задължението му към обезпечения, чрез внасянето на процесната гаранция ответник в производството, изпълнението на което задължение е спряно от съда срещу представянето на гаранцията, да е изпълнено или по някакъв друг начин да е погасено. При изложеното по делото не се установява да са налице условията за исканото от молителя освобождаване и връщане на внесената от него, на основание чл. 48, ал. 2 от ЗМТА, гаранция. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговската колегия, състав на Второ търговско отделение