Определение от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 700/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „С. Газиева-С. 2012“, чрез пълномощник адв. Панев, против решение № 1714 от 12.10.2023г., постановено по адм. дело № 360/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба е обективирано искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК до приключване на производството по адм. дело № 2014/2023г. по описа на Върховния административен съд с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че в бр. 30/04.04.2023г. на Държавен вестник е публикувано съобщение за постъпило оспорване от сдружение „Работещи къщи за гости“ против нормите на чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 7, 16, 46, 47 и § 1, т. 26 и 31 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, във връзка с което е образувано адм. дело № 2014/2013г. по описа на Върховния административен съд, насрочено за 14.06.2023г. Твърди се, че оспорените норми от визираната наредба са материалноправните основания за издаване на оспореният акт за налагане на финансова корекция, поради което решението по образуваното пред ВАС адм. дело № 2014/2013г. би имало значение за правилното решаване на спора. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяната преюдициалност между двете дела. Предмет на касационен контрол в настоящото производство е решение на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „С. Газиева-С. 2012“ срещу решение № 01/311/01065/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-6500/8840#17/11.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Предмет на оспорване по адм. дело № 2014/2023г. по описа на Върховния административен съд са нормите на Наредба № 30 в нейната цялост, като с решение № 11827 от 30.11.2023г., постановено по същото дело, е отменена Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните (Наредба № 30). След служебно извършена справка в деловодната система на Върховния административен съд се установява, че към настоящия момент по касационна жалба на министъра на земеделието и храните е образувано адм. дело № 1122/2024г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, насрочено за 16.05.2024г. Наредба № 30 е подзаконов нормативен акт, оспорен по реда на чл. 185-195 АПК пред Върховния административен съд и делото е висящо. По силата на чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. По делото не е спорно, че действието на Наредба № 30 не е спряно от съда. С влязло в сила определение по хода на делото от 22.03.2023г., постановено по адм. дело № 2014/2023г. по описа на ВАС, е отхвърлено искането на Сдружение „Работещи къщи за гости“ и на ЕТ „К. Арнаудова-Е.“ да бъде спряно действието на нормите на чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 7, 16, 46, 47 и § 1, т. 26 и т. 31 от Наредба № 30 до приключване на производството по оспорването на посочените правни норми с влязъл в сила съдебен акт. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима съгласно чл. 144 АПК, изисква наличие на обусловеност между две дела - съдът спира производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194 АПК съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт, действа само занапред. Няма спор, че отменителното решение на съда ще има действие от момента на влизането му в сила, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК и след обнародването по реда на чл. 194 АПК. Правните последици, възникнали от прилагането на нормативния акт преди отмяната му, не могат да бъдат засегнати от евентуалната му съдебна отмяна или обявена нищожност, но те подлежат на уреждане служебно от компетентния орган – ал. 2 на чл. 195 АПК. Аргументи в този смисъл се черпят и от Тълкувателно решение № 2/2014 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което висящото дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В тълкувателното решение е посочено, че висящо производство по чл. 185-195 АПК не освобождава съда от задължението да правораздава по конкретното спорно правоотношение. Ето защо евентуалната отмяна на Наредба № 30 или обявяване на нищожността й от съда не би засегнало издадените до този момент и на това основание актове. Безспорно е, че до момента на отричане на юридическата сила на всеки подзаконов нормативен акт в резултат на упражнен съдебен контрол, същият произвежда валидно правно действие, регулирайки обществените отношения в определена сфера, а съдебната отмяна няма да засегне възникналите при действието му правни последици. В компетентността на съответния административен орган, издал порочният акт, е служебно да поправи тези последици, но това следва да се случи след влизане в сила и обнародването на отменителния съдебен акт – чл. 195, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното производството по адм. дело № 2014/2023г. по описа на Върховния административен съд няма обуславящ характер спрямо настоящия правен спор, поради което не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по настоящото дело. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение