Определение № 8439 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2026 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по частна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, чрез юрисконсулт Соколова, срещу Определение № 24506 от 17.06.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 2139/2026 г., с което е спряно изпълнението на Ревизионен акт № Р - 22221024006263-091-001/02.10.2025 г., издаден от С. Т. Костадинова на длъжност началник сектор – възложил ревизията, и Д. С. Сапунджи, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 68 от 19.01.2026 г. на директора на дирекция ОДОП – гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), до окончателното решаване на спора за законосъобразността на ревизионния акт.

Частният жалбоподател поддържа становище, че определението, предмет на инстанционна проверка, е неправилно. Сочи, че съдът не е направил нужния анализ и не е обсъдил изискуемостта и ликвидността на вземането от трето лице, което е послужило като обезпечение за целите на спиране на изпълнението на ревизионния акт. Също така липсва преценка от страна на АССГ за претенции от други кредитори при евентуално налични суми, както и на право на предпочтително удовлетворение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД, представляван от управителя Н. Г., изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в предвидения от закона преклузивен срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното определение на Административен съд София-град е спряно изпълнението на Ревизионен акт № Р- 22221024006263-091-001/02.10.2025 г., издаден от С. Т. Костадинова на длъжност началник сектор – възложил ревизията, и Д. С. Сапунджи, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на „ДИЕЛ ТРЕЙД” ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г. в общ размер на 83659,53 лв., ДДС за периодите от 01.10.2020 г. до 31.05.2024 г. в размер на 123332,72 лева и лихви в общ размер на 184 754,13 лева, или общо задължения – 391746,38 лв. /200296,74 евро/. РА е потвърден с Решение № 68 от 19.01.2026 г. на директора на дирекция ОДОП – гр. София при ЦУ на НАП.

Съдът е съобразил установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените доказателства, представени към искането за спиране на изпълнението на РА и е взел предвид предписанието на чл. 153, ал. 3 -, ал. 5 от ДОПК. Приел е, че към датата 13.02.2026 г., съгласно представеното от публичния изпълнител становище, задълженията на дружеството възлизат на 400111,99 лева или 204574,01 евро /главница и лихви/. Наложените обезпечителни мерки са на обща стойност 406417,09 лева или 207797,76 евро и същите покриват размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране изпълнението на ревизионния акт от 204574,01 евро. Изложено е, че от страна на публичния изпълнител при ТД на НАП София са били наложени обезпечителни мерки с цел гарантиране на публичното вземане на държавата до размера на задължението по РА, чрез законоустановените способи за това - налагане на запор върху движими вещи, собственост на длъжника, запор върху транспортни средства и запор върху вземане от трето задължено лице. Направен е извод, че обезпеченията са наложени надлежно, което гарантира възможността на държавата да реализира издаденото разпореждане за изпълнение на запорното съобщение върху вземането от третото лице, както и че обезпечението съответства на обезпечителната нужда и надхвърля същата.

Определението е неправилно.

Разпоредбата на чл. 153 ДОПК предвижда ред и условия за спиране изпълнението на РА от решаващия орган, пред когото е обжалван той по административен ред. На основание чл. 157 ДОПК при същите предпоставки е възможно административният съд да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред РА. Тълкуването на разпоредбите на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК води до извода, че основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представяне на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК.

В случая пред Административен съд София-град е висящо производство по оспорването на РА по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, като е образувано адм. д. № 2983 от 2026 г. по описа на АССГ по обжалване на процесния РА, с който са установени задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г. в общ размер на 83659,53 лв., ДДС за периодите от 01.10.2020 г. до 31.05.2024 г. в размер на 123332,72 лева и лихви в общ размер на 184 754,13 лева, или общо задължения – 391746,38 лв. /200296,74 евро/. Съгласно представена от публичния изпълнител справка, задълженията на дружеството възлизат на 400111,99 лева или 204574,01 евро /главница и лихви/.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК /ПНПОМ/ изх. № С250022-023-0002355/20.08.2025 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София е наложен запор върху следните МПС на „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД:

• товарен автомобил марка VOLKSWAGEN, модел ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР, рег. № [рег. номер], рама № WV1ZZZ7HZBH037554, двигател № САА200320, година на производство 2010 г., мощност 75kw, със застрахователна оценка 22000.00 лв.

• лек автомобил марка SKODA, модел СУПЕРБ. рег.№ [рег. номер], рама № TMBAM9NP6L7009719, двигател № DKZ112252, година на производство 2020 г., мощност 140kw, със застрахователна оценка 70000.00 лв.

• лек автомобил марка MERCEDES, модел ГЛС 450 Д 4МАТИК, рег.№ [рег. номер], рама № W1NFF3DE2RB214451, двигател № 65683080026212, година на производство 2024 г., мощност 270kw, със застрахователна оценка 226000.00 лв.

На 16.10.2025 г. е издадено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК с изх. № [рег. номер]-139-0002068/16.10.2025 г., с което е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по горепосоченото ПНПОМ от 20.08.2025 г., с което е наложен запор върху следните движими вещи: товарен автомобил марка VOLKSWAGEN, модел ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР, рег.№ [рег. номер], рама № WV1ZZZ7HZBH037554, двигател № САА200320, година на производство 2010 г., мощност 75kw, със застрахователна оценка 22000.00 лв., лек автомобил марка SKODA, модел СУПЕРБ. рег.№ [рег. номер], рама № TMBAM9NP6L7009719, двигател № DKZ112252, година на производство 2020 г., мощност 140kw, със застрахователна оценка 70000.00 лв. и лек автомобил марка MERCEDES, модел ГЛС 450 Д 4МАТИК, рег. № [рег. номер], рама № W1NFF3DE2RB214451, двигател № 65683080026212, година на производство 2024 г., мощност 270kw, със застрахователна оценка 226000.00 лв.

Наложени са обезпечителни мерки на вземане от трето задължено лице, както следва:

• С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0145298/01.12.2025 г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – Министерство на здравеопазването по договор към Министерство на здравеопазването № BG 16RFOPOO 1-4.001-0001-С01- S100 и Уведомление № РД-11-216/10.04.2023 г. за сумата от 40 000.00 лв.

• С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0154612/19.12.2025 г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице Министерство на здравеопазването по договор за строителство № BG16RFOP001-4.00 за сумата от 73 417.10 лв.

Общата стойност на наложените обезпечителни мерки за обезпечаване на задълженията по PA № Р- 22221024006263-091 -001 /02.10.2025 г. е в размер на 406 417,10 лв. /207 797.76 евро/.

Основателни са оплакванията в жалбата, че съдът не е взел предвид изискването на чл.202, ал,2 от ДОПК, според което обезпечителна мярка запор може да бъде наложена върху ликвидно или изискуемо вземане. Посоченият договор за строителство № BG16RFOP001-4.00, сключен с Министерство на здравеопазването е в процес на изпълнение и действието му не е приключило. Плащанията по същия зависят от изпълнението на договорните задължения и след приемането на строителните дейности. Видно от писмо изх. № 26-00-487 от 07.04.2026 г. на заместник-министъра на образованието, авансови суми са били изплатени по фактури № 2000000030/12.10.2023 г. и № 2000000031/12.10.2023 г., като остатъкът за плащане по договора е 336 330,25 лв., но същият ще бъде изплатен след подписването на Акт № 19. Следователно, не може да се направи безспорен извод, че сума в посочения размер, както и сума в различен размер, с произход плащане във връзка с договор за строителство № BG16RFOP001-4.00, сключен с Министерство на здравеопазването ще бъде заплатена на „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД, тъй като вземането за тези суми е под условие за качествено и срочно изпълнение на договорните задължения и приемането на Акт № 19.

От представени извлечения от разплащателната сметка на „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД се установява, че дружеството има задължения по договорен овърдрафт, който в периодите 2023 г. и 2024 г. е в размер на 200 000 лв., през 2025 г. е в размер на 500 000 лв., а за 2026 г. е в размер на 230 081,35 лв. Плащанията по договор за строителство № BG16RFOP001-4.00, сключен с Министерство на здравеопазването се превеждат по същата сметка в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Това обстоятелство не е взето под внимание при произнасянето по искането за спиране на изпълнението на РА.

С оглед на изложените обстоятелства, неправилен се явява изводът на съда, че са налице условията по чл. 157, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата изисква ясно и недвусмислено с искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт да се представят доказателства за наложено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата по РА, като тези изисквания в случая не са налице.

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че по аргумент на чл. 157, ал. 1 и 2 ДОПК защитата срещу допуснатото от закона предварително изпълнение на РА е част от производството по обжалването на РА. Според чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски се присъждат на страните при разрешаване по същество на спора относно законосъобразността на РА, съответни на отхвърлената и уважената част от жалбата. Отговорността за разноски е регламентирана и в чл. 143 АПК, приложим съгласно § 2 ДР ДОПК. Според този законов текст една от хипотезите на присъждането им касае отново решаването на спора по същество, а другата - при прекратяване на производството по делото, когато за неуредените случаи намира приложение чл. 78 ГПК съгласно § 2 ДР ДОПК. В случая не е налице нито една от хипотезите, при които на страните следва да се присъждат разноски, поради което искането на частния жалбоподател в тази част е неоснователно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,