Определение № 5021 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4145/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. против определение № 15275/02.10.2024 г., постановено от Софийски градски съд по в.ч.гр.д. № 9305/2024 г., с което е потвърдено определение № 29804/23.07.2024 г. по гр.д. № 52940/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Т. П. за освобождаване от внасяне на държавна такса по иска и разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно, като излага доводи, че съдът необосновано е приел, че молителят не е доказал, че по отношение на него са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса по иска в размер на 200 лв. За да достигне до този извод, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, установяващи, че ищецът не разполага със средства, с които да заплати дължимата държавна такса. В обективираното в касационната жалба изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуално правен въпрос. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя, т.е поради допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.4 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно нормата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1, предл. ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В конкретния случай, с обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на Т. П. за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявен от него срещу ответниците Й. Х. Б. и Г. П. В. осъдителен иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., т.е. въззивното решение по този иск не би подлежало на касационно обжалване. Преценката на въззивния съд, че актът му е обжалваем, е неправилна и не обвързва настоящата инстанция. Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,