Определение № 60378 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1443/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Й. Й. /починал в хода на производството и заместен от законния си наследник М. Й. Й./ против разпореждане № 260210 от 02.10.2020 г. по гр.д. № 1/2012 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 260308 от 29.09.2020 г., съдържаща искане за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК на влязло в сила определение № 527 от 11.12.2019 г. по ч. гр.д. № 4362/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е насочена срещу разпореждане, постановено по реда на чл.306, ал.2 ГПК, поради което е компетентен да се произнесе по нея, съгласно разясненията в т.12 на ТР № 7/31.01.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима и е върнал молбата на Е. Й. Й. за отмяна по чл.303 ГПК на влязло в сила определение № 527/11.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4362/2019 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С последното е потвърдено разпореждане от 23.08.2019 г. по гр.д. № 1/2012 г. на Районен съд Монтана, с което се оставя без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила определение № 124/15.03.2018 г. по гр.д. № 769/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Мотивите, изложени в обжалваното разпореждане са, че жалбата е недопустима, тъй като въпросът за процесуалната допустимост на молбата от 01.08.2017 г. за отмяна на влязло в сила определение № 13/11.01.2017 г. по ч.гр.д. № 5288/2016 г. по описа на Върховния касационен съд вече е решен с влязло в сила определение № 393 от 08.12.2017 г. по гр.д. № 3897/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, с което молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК е оставена без разглеждане. Този съдебен акт е потвърден с определение № 124/15.03.2018 г. на ВКС в производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК по ч. гр. д. № 769/2018 г., поради което настоящата молба за отмяна е недопустима и подлежи на връщане. В мотивите на определение № 527 от 11.12.2019 г. на ВКС по ч. гр.д. № 4362/2019 г., чиято отмяна се иска с жалбата от 29.09.2020 г., съдът ясно е посочил кои определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК и след като съдът вече се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна, повторно разрешаване на този въпрос е недопустимо. Обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд е правилно. В конкретния случай с определение от 15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 769/2018 г., състав на ВКС е приел по реда на инстанционния контрол – чл.274, ал.2 ГПК, че молбата на Е. Й. Й. за отмяна, депозирана на 01.08.2017 г. е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна и е потвърдил определението на състав на ВКС за оставяне на молбата му по чл.303 ГПК без разглеждане. Ето защо, процесуално недопустимо е този въпрос да се пререшава отново чрез подаване на молба за отмяна на определение на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.2 вр. чл. 306, ал.2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение