Решение № 9535 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2013 г.

Решение № 9535 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Арангел Стоилов Мечкарски против решение № 5303 от 30.07.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2080/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Арангел Мечкарски срещу Министерство на земеделието и храните за осъждането на ответника за претърпени имуществени вреди от 200 лева за перода от 30.12.2010 г. до 30.10.2011 г., изразяващи се в пропуснати ползи от бездействието на министъра да определи срокове по чл. 19, ал. 11, 12 и 13 от ППЗСПЗЗ във връзка с решение № 265 от 20.03.2001 г. на ОСЗГ - Нови Искър, както и за осъждането на ответника за неимуществени вреди по 300 лева за всяка година от 30.12.2006 г. до 30.12.2011 г. или общо 1500 лева неимуществени вреди. В касационната жалба и уточнението й се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Не се излагат конкретни доводи за нищожност и недопустимост на решението. В уточняващата касационна жалба се правят конкретни възражения за неправилност на решението, като сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК- допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство - Министерството на земеделието и храните чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационната жалба, но за нейната неоснователност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Пред административния съд са предявени искове при условията на обективно и субективно съединяване на искове. Единият иск е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, а другият иск е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействието на министъра на земеделието и храните и Областна дирекция "Земедели" София-град. В първоначалната искова молба ( предявената от множество ищци, чиито искове са разделени в отделни производства) и в последваща молба-становище на процесуалния представител на ищеца, са конкретизирани бездействията на двамата ответника. Същевременно в петитума на исковата молба се сочи като предпочитан ответник МЗХ, а при отхвърляне на исковете срещу него, вторият ответник. Съдът е следвало да укаже на ищеца, да уточни, дали се претендира разделно осъждане на ответниците, като спрямо всеки един от тях се сочат различни форми на бездействие или исковете са предявени при условията на евентуалност, като фактическите обстоятелства по отношение и на двамата ответници са едни и същи. В случай, че исковете са предявени едновременно срещу двамата ответника с твърдения за различни форми на бездействие, то съдът е следвало да изиска уточнение, каква е претендираната сума по всеки един от исковете, срещу всеки един от ответниците. Съдът не е дал указания в тази насока. Административният съд е конституирал като ответник единствено Министърството на земеделието и храните, призовавайки по едниствено този ответник и разглеждайки исковете единствено по отношение на него. С решението си съдът е приел, че вредите се претендират от бездействието на министъра да определи срокове по чл. 19, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 на Областните дирекции "Земеделие". Преценката на съда е, че подобно задължение министърът няма, а нормата включва сложен фактически състав, който не бил реализиран, тъй като нямало решение на ОС "Земеделие" за определяне на съотношението между стойността на предоставените за обезщетение земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. Съдът е формирал извод, че няма незаконосъобразно действие на ответника, няма вреди, които да са пряка и непосредствена последица от същото. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че обжалваното решение е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Съдът на първо място е следвало да даде указание на ищеца да уточни размера на претенциите си спрямо всеки един от ответниците. В случай, че преценката на съда е за допустимост на исковете спрямо ответника Областна дирекция "Земеделие", София-град, той е следвало да го конституира като страна по делото и да извърши необходимите процесуални действия и спрямо този ответник, и да постанови решение по исковете спрямо него. В случай, че преценката на съда е за недопустимост на производството спрямо този ответник, той е следвало да постанови нарочно мотивирано определение за това. Недопустимо е, съдът да не се произнесе нито по допустимостта, нито по основателността на исковете спрямо сочения втори ответник. В решението си съдът е изложил неясни мотиви. Съдът не е обсъдил и изложил мотиви по конкретните възражения на ищеца. Видно от първоначалната искова молба е, че ищецът е поддържал, че министъра на земеделието и храните бездейства да изпълни задълженията си по чл. 19, ал. 18 и ал. 21 от ППЗСПЗЗ. В молбата-становище на ищеца от 21.05.2012 г. е посочено, че ответникът МЗХ не е упражнил контрол, като не е дал и конкретни срокове на подчинените си да изпълнят задълженията си. Съдът не е изложил мотиви по тези възражения на ищеца. Както се посочи по-горе, съдът не е изложил съображения и по възраженията на ищеца за бездействие на ОД "Земеделие". Съдът е следвало да изложи мотиви, какви действия съобразно закона и правилника е следвало да бъдат предприети във връзка с искането на ищеца за обезщетяването му със земеделска земя, кой е следвало да ги предприеме, предприети ли са или не и защо, дължимите действия част от процедура по издаването на окончателен акт ли са или са самостоятелни, възложени по силата на закона фактически действия. За целта, съдът е следвало да събере по делото образуваната преписка. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административиня съд, при което се съобразят указанията, дадени в настоящото решение. По тези съображения, настоящият касационният съдебен състав и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК,