Решение № 140 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2009 г.

Решение № 140 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 13.07.2009 г. по гр. д. № 266/2009, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за извършването на подбора преди уволнението и правното значение на издаването на заповедта за уволнение и на връчването й. По повдигнатия правен въпрос едни съдилища приемат, че подборът трябва да бъде извършен преди издаването на заповедта за уволнение, а други съдилища - че той трябва да бъде извършен преди връчването й. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. В закона не е установен ред нито форма за извършването на подбор. Затова е без правно значение дали и какви документи са съставени за удостоверяване на извършения подбор. Времето и начинът на извършването на подбора може да бъдат доказвани с всички доказателствени средства. Едностранните изявления пораждат действие не с извършването им, а с достигането им до адресата. Затова моментът на издаване на заповедта за уволнение е без правно значение, правно значение има достигането на заповедта до адресата, т. е. връчването й на работника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е издадена на 24.09.2008 г. преди представянето на протокола за подбор от комисията на 25.09.2008 г. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че времето на издаването за заповедта за уволнение има правно значение. Правно значение има връчването на заповедта за уволнение. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като учител по математика. Намаляването на броя учениците е довело до намаляване на броя на паралелките и от там на броя на часовете по математика, които не са достатъчни за пълната заетост на работещите при ответника трима учители по този предмет. На 25.09.2008 г. оглавяваната от директора на училището комисия е оценила качествата на тримата учители по математика, като ищецът е получил максималните - равни с останалите участници оценки за образование и професионален опит, но значително по-ниски за квалификации, допълнителни знания и умения, творчество, инициативност, работа в екип, качество на образователно-възпитателния процес и коректност и лоялност към училището. Същият ден, след получаване на становището на синдиката, чийто чл. е, на ищеца е връчена издадената на 24.09.2008 г. заповед за уволнение, в която е предвидено обезщетение за неспазването на изискуемия срок за предизвестие. Видно от изложеното налице е намаляване обема на работата, поради което работодателят е имал право да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Преди връчването на заповедта за уволнение е извършен подбор между всички преподаватели по математика според критерии, които отговарят на изискванията на закона, като ищецът е получил най-ниска оценка. Взето е и изискваното от колективния трудов договор незадължително за работодателя становище на синдикалната организация, в която е членувал ищецът. При неоснователност на иска за признаване на уволнението за незаконно следва да бъдат отхвърлени и исковете за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. Ответникът по исковете СОУ "Н. Й. В.", [населено място], С. област не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение