Определение № 384 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2014 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение от 03.10.2013 г. по ч. гр.д. № 10329 /2013 г. на Софийски градски съд,, т.о., VІ – 2. с-в., действащ като въззивен, с което е потвърдено разпореждане от 07.06.2013 г. по гр.д. № 20534 /2013 г. на СРС, 42 с-в., с което е отхвърлено заявлението на [община] за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на парично задължение на основание позволителни за сеч и превозни билети срещу [фирма], [населено място]. Насрещната страна [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор на частната жалба. С определение № 266 /09.05.2014 г. настоящият състав е спрял производството по ч.гр.д. № 2166 от 2014 г. по описа на ВКС, ГК, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. На 18.06.2014 г. е прието ТР № 4 /2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това са отстранени пречките за движението на настоящото дело и съгласно чл.230,ал.1 и ал.3 ГПК то следва да се възобнови и съдът да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба. Съгласно приетото с т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедно производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. От това настоящият състав следва да приеме, че частната жалба е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Воден от изложеното настоящият състав