Решение № 8247 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "БИММ АГРО" ЕООД,ЕИК: 201469401, представляван от управителя Б. М., чрез адв.Д.Добрев, против решение № 15852/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6176/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени предявените искове от „БИММ АГРО“ ЕООД, ЕИК 20146940 срещу Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ - РА) за обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 01.07.2020 г. – 31.01.2022 г., в резултат на забавено плащане на остатък от оторизирана субсидия в размер на 844 951,07 лева, отпусната по Заявление за подпомагане УИН 25/25041/909587 по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с общ размер от 136 131,01 лева, а именно:

• иск за обезщетение в размер на 34 502,17 лева - законните лихви за периода 01.07.2020 г. - 24.11.2020 г., дължими в резултат на издадена Заповед № 03-РД/1391 от 02.06.2020 г. от изпълнителния директор на ДФЗ – РА за спиране на административното производство по Заявление за подпомагане УИН 25/25041/909587 по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., отменена с влязло в сила на 04.11.2020 г. Определение № 13677, постановено по адм. дело 11171/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Определение № 257 от 07.08.2020 г., постановено по адм. дело 126/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище,

• иск за обезщетение в размер на 15 021,35 лева - законните лихви за периода 25.11.2020 г. - 27.01.2021 г., дължими в резултат на незаконосъобразно бездействие на ДФЗ – РА след възобновяване на административното производство със Заповед № 03-РД/391 от 25.11.2021 г. на изпълнителния директор до повторното спиране на производството със Заповед № 03-РД/341 от 28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА,

• иск за обезщетение в размер на 26 522,08 лева - законните лихви за периода 28.01.2021 г. - 20.05.2021 г., дължими в резултат на издадена Заповед № 03-РД/341 от 28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА за спиране на административното производство, отменена с влязло в сила на 14.04.2021 г. Определение № 121 от 02.04.2021 г. по адм. дело 62/2021 г. по описа на Административен съд – Търговище,

• иск за обезщетение в размер на 60 085,41 лева – законните лихви за периода 21.05.2021 г. до 31.01.2022 г., дължими в резултат на незаконосъобразно бездействие след възобновяване на административното производство със Заповед № 03 – РД/341 от 21.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – РА. исковете на касатора за заплащане на обезщетение в общ размер на 136 131,01 лева,както следва:

1) 34502,17 лева за периода 01.07.2020 г. – 24.11.2020 г., представляващи вреди от незаконосъобразната Заповед № 03-РД/1391/02.06.2020 г.;

2) 15021,35 лева за периода 25.11.2020 г. – 27.01.2021 г., вреди от незаконосъобразно бездействие след възобновяване на производството, когато въпреки липсата на пречки, плащането не е извършено;

3) 26522,08 лева за периода 28.01.2021 г. – 20.05.2021 г., вреди от втората незаконосъобразна Заповед № 03-РД/341/28.01.2021 г., с която производството е било повторно спряно;

4) 60085,41 лева за периода 21.05.2021 г. – 31.01.2022 г., вреди от незаконосъобразно бездействие на изпълнителния директор и служители на ДФЗ–РА след повторното възобновяване на производството до реалното плащане на дължимите средства.

Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в претендирания размер. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, в становище по същество оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С исковата молба, ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 01.07.2020 г. – 31.01.2022 г., в резултат на забавено плащане на остатък от оторизирана субсидия в размер на 844 951,07 лева, отпусната по Заявление за подпомагане УИН 25/25041/909587 по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с общ размер от 136 131,01 лева, като съобразно исковата молба е твърдял, че претенциите за обезвреда се основават на поредица от незаконосъобразни актове и незаконосъобразни бездействия на ДФЗ-РА, както следва:

Обезщетение за вредата от забавено плащане в размер на 34 502,17 лева - законните лихви за периода 01.07.2020 г. - 24.11.2020 г., дължими в резултат на издадена незаконосъобразна Заповед № 03-РД/1391 от 02.06.2020 г. от изпълнителния директор на ДФЗ – РА за спиране на административното производство по Заявление за подпомагане УИН 25/25041/909587 по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., отменена с влязло в сила на 04.11.2020 г. Определение № 13677, постановено по адм. дело 11171/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Определение № 257 от 07.08.2020 г., постановено по адм. дело 126/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище,

Обезщетение за вредата от забавено плащане в размер на 15 021,35 лева - законните лихви за периода 25.11.2020 г. - 27.01.2021 г., дължими в резултат на незаконосъобразно бездействие на ДФЗ – РА след възобновяване на административното производство със Заповед № 03-РД/391 от 25.11.2021 г. на изпълнителния директор до повторното спиране на производството със Заповед № 03-РД/341 от 28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

Обезщетяване на вредата от забавено плащане в размер на 26 522,08 лева - законните лихви за периода 28.01.2021 г. - 20.05.2021 г., дължими в резултат на незаконосъобразна Заповед № 03-РД/341 от 28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА за спиране на административното производство, отменена с влязло в сила на 14.04.2021 г. Определение № 121 от 02.04.2021 г. по адм. дело 62/2021 г. по описа на Административен съд – Търговище,

Обезщетяване на вредата от забавено плащане в размер на 60 085,41 лева – законните лихви за периода 21.05.2021 г. до 31.01.2022 г., дължими в резултат на незаконосъобразно бездействие след възобновяване на административното производство със Заповед № 03 – РД/341 от 21.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

С Определение от 03.07.2023г. съдът е приел, че предявените искове са с правно основание чл.1 ал.1 предл.1 и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С Определението си от 03.08.2023г., административният съд отново е квалифицирал исковете с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и разпределил доказателствената тежест. С решението си, съдът е разгледал основателността на исковете, като приел, че същите се поддържат от ищеца на две самостоятелни правни основания – по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и по чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ, излагайки мотиви относно допустимостта и основателността на предявените искове на тези две правни основания.

Административният съд е приел, че се претендират имуществени вреди от пропуснати ползи от забавено, след изтичане на срока по по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013, одобряване на заявените за подпомагане суми за кампания 2019 г., респективно на изпълнението на второто поред плащане по Заявлението за подпомагане, подадено от „БИММ АГРО“ ЕООД. Приел е, че имуществените вреди се претендират на основание чл. 86 от ЗЗД и представляват законните лихви върху оторизирания от ответника остатък за кампания 2019 г. - в размер на 844 951,07 лева, и са за периода, следващ срока по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 - 30.06.2020 г. до датата на плащането - 31.01.2022 г.

Съдът се е позовал на Решение на СЕС от 28 април 2022 г. по съединени дела С-160/21 и С-217/21 и на даденото с него задължително тълкуване като приел, че изтичането на срока по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 г. не е абсолютно основание за настъпване на изискуемост на задължението за плащане по заявление на кандидат за финансиране по Схеми и мерки за директни плащания, а е необходимо да се установи кога са приключили проверките на условията за допустимост по конкретното заявление за подпомагане, в контекста на предвиденото изключение в чл. 75, § 2 от Регламент 1306/2013 г. С тази доказателствена тежест АССГ приел, че ищецът не се е справил, като не е установил кога са приключили проверките на условията за допустимост по подаденото заявление за кампания 2019 г. - преди 30.06.2020 г. или на дата, следваща посочения срок в чл. 75, § 1 от Регламент 1306/20213 г.

Съдът е установил, че и ответната страна също не е ангажирала доказателства в периода след издаване на първата Заповед № 03-РД/1391 от 02.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА - за спиране на административното производство до издаване на Уведомителното писмо за оторизиране на плащанията или до нареждането на второто плащане – на 28.01.2022 г., какви и в кои периоди са извършвани проверки на отразени в заявлението на „БИММ АГРО“ ЕООД данни, които административният орган е приел за относими към условията за допустимост, по смисъла на чл. 75, § 2 от Регламент 1306/2013, с оглед същественото им значение за вземане на решение за одобряване или отхвърляне на плащанията. Липсата на доказателства за тези факти счел, че не е достатъчна, за да се приеме твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, след изтичане на срока по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013. Макар и да приел за безспорно, че административният орган на два пъти - в мотивите на издадените заповеди за спиране на административното производство се е позовал на извършвани проверки на данните в заявлението на „БИММ АГРО“ ЕООД, възложени на различни органи, а и на структури на ДФЗ, първоинстанционният съд обосновал, че не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като не е установено неизпълнение на фактически действия, които са били дължими от административния орган и е следвало да бъдат изпълнени по силата на нормативен акт. Вземането на решение за одобряване или отхвърляне на заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания съдът определил, че не е фактическо действие, а финализиращ процедурата по разглеждане на заявленията за подпомагане административен акт по чл. 21 от АПК, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Според съда, процедурата по оторизиране на плащания за финансово подпомагане не се осъществява чрез фактически действия и в този смисъл не е налице бездействие, поради твърдяното нарушение на срока, в който според ищеца е следвало да приключи тази процедура. По своята същност определил бездействието като липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. За такова фактическо действие в процедурата по оторизиране на плащания по Схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители АССГ посочил извършването на задължителните проверки, съгласно изискванията на чл. 60 и чл. 74 от Регламент 1306/2020 г. С тези мотиви обосновал, че не е установено вземането на ищеца за остатъка от оторизираната субсидия в размер на 844 951,07 лева, отпусната по Заявление за подпомагане УИН 25/25041/909587 по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., да е станало изискуемо преди датата, на която е наредено плащането – 28.01.2022 г., казано по друг начин – проверките на условията по чл. 74 от Регламент 1306/2013 г. да са приключили преди тази дата, за да е доказано основанието, въз основа на което се претендират и обезщетенията за пропуснати ползи. Административният съд в решението си изложил и мотиви относно отговорността на държавата в хипотезата на иск с правно основание чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ, условията за признаване на правото на обезщетяване и общите критерии, спрямо които следва да бъде преценена степента на нарушението като достатъчно съществена, съобразно практиката на СЕС. Констатирал, че исковите претенции за обезщетение на причинените на „БИММ АГРО“ ЕООД имуществени вреди и на двете правни основания – по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, са предявени срещу пасивно легитимиран ответник и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо.

Административният съд се е произнесъл по иск, непредявен с исковата молба - с правно основание чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ отговорността за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз може да бъде ангажирана, само ако вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Вярно е, че в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба ищецът е посочил, че предявява иска на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ, но в исковата молба не се съдържат обстоятелства или твърдения, че вредите, от които се претендира обезщетение са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Претендираните вреди са посочени като резултат от поредица от конкретно посочени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни бездействия на ДФЗ-РА, но не и от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Квалификацията, която ищецът е дал на спорното право не обвързва съда, който е длъжен да даде вярната квалификация на иска, изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както вече се посочи.

Като е разгледал и се е произнесъл по един непредявен иск, административният съд е постановил недопустимо решение. Касационната инстанция следва да съобрази решението си с този най-тежък порок на обжалваното решение, което следва да се обезсили и върне делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане, което следва да започне от указание към ищеца за уточняване на исковата му претенция. След уточнението съдът следва да квалифицира иска и прецени компетентността си, и допустимостта на иска и съобразно тази преценка извърши следващите процесуални действия.

С молба вх. № 18478/18.09.2025 г., подадена от "БИММ АГРО" ЕООД в касационното производство, е направено искане по реда на чл. 267, пар. 2 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на следните въпроси:

1.) Длъжна ли е държава-членка чрез разплащателната си агенция да извърши плащанията на оторизираните суми за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания към земеделските производители преди изтичане на срока, посочен в чл. 75, nap. 1 от Регламент № 1306/2016, при положение, че всички проверки на условията за допустимост по чл. 74 от същия регламент са извършени и не е налице дерогацията по смисъла на чл. 75, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013;

2.) Съставлява ли фактическо бездействие на съответната национална разплащателна агенция на държава-членка в нарушение на чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., неизвършването на плащане на оторизираните суми, съставляващи средства за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, след изтичане на срока по същата разпоредба, при положение че всички проверки на условията за допустимост по чл. 74 от същия регламент са извършени и не е налице дерогацията по смисъла на чл. 75, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и в този случай държавата следва ли да отговаря за вреди;

3.) Следва ли незаконосъобразното спиране на административно производство след изтичане на срока по чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и последвало бездействие на разплащателната агенция след съдебната отмяна на акта за спиране, да се разглеждат като нарушение на принципите на добрата администрация и на полагането на „дължима грижа“;

4.) Върху кого лежи доказателствената тежест за това, кога и дали са извършени проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74 от Регламент (ЕС) 1306/2013, респ. за тяхното надлежно извършване, както и достатъчно ли е разплащателната агенция да твърди необходимост от такива проверки, без да се представят конкретни доказателства за тяхното извършване и продължителност.

В проведеното открито съдебно заседание по делото пред касационния състав процесуалният представител на „БИММ Агро“ ЕООД посочва, че поддържа искането за отправяне на преюдициално запитване, в случай на формиране на основателни съмнения в касационния състав във връзка с тълкуването на разпоредбата на чл. 75, пар. 1 от Регламент 1306/2013 г.

При констатацията си за постановено недопустимо решение, касационният състав намира, че не следва да се произнася по направеното от касационния жалбоподател искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, което подлежи на преценка при наличието на надлежно предявен иск.

По претендираните разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от изложеното и на основание чл.221 ал.3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение