Определение № 4521 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3180/2024 г.

ВАСВторо отделение11.04.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 3110/5.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1934/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частни жалби на ТПК „Колективен труд“ Бургас, И. Шопов, Д. Шопов, В. Хаджиниколова, С. Георгиев, Л. Роснер /наследник на А. Стоянова/ и П. Добрев срещу определение № 3110/5.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1934/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което са оставени без разглеждане жалбите на частните жалбоподатели против разрешение за строеж № П-50/15.09.2022г. за „реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 (кино Септември) в обществено обслужваща сграда“ – етапно строителство, издадено от главния архитект на община Бургас. В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определението. Сочат се съдебни актове, с които частните жалбоподатели са били конституирани като заинтересовани страни и на тях им е признато право на участие в процеса. Молят отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Ответникът главен архитект на община Бургас не изразява становище по частните жалби. Ответникът „ЛУКС БИЛД СТРОЙ“ ЕООД в писмени отговори оспорва депозираните частни жалби. Излага съображения, че частните жалбоподатели не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Иска оставяне в сила на оспореното определение. По отношение на М. Стоянов – наследник на А. Стоянова, определението като необжалвано е влязло в сила. Същият не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Административният съд след като е установил, че с разрешението за строеж е позволено извършването на реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 по КК на Бургас, както и че обжалващите са носители на вещни права върху съседни имоти, е приел че тъй като в случая строежът не ще се извършва в жилищна, курортна или вилна зона, не е налице хипотезата на чл. 39, ал.2 във връзка с чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица. Така мотивиран е оставил жалбите им без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Установено е по делото, че с решение № 1936/17.07.2019 год. на Началник –отдел „Устройствено планиране“ при Община Бургас, административният орган е отказал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 /Кино“Септември“/ за обособяване на сграда с обществено обслужващи функции, находяща се в ПИ с идентификатор 07079.610.474 по КККР на гр.Бургас, УПИ I-1480 в кв.77 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас“. С определение № 9771/16.7.2020 г. постановено по адм. дело 5607/2020 г. Върховният административен съд, второ отделение е приел, частните жалбоподатели имат качеството на заинтересовани лица в производството по оспорване на отказа за издаване на разрешение за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е конституирал същите като заинтересовани страни в процеса. Административният съд, преди да постанови оспореното пред настоящата инстанция определение е следвало да се съобрази с признатото, с влязло в сила определение, право на участие на частните жалбоподатели в производство по оспорване на издадено /отказ да бъде издадено/ разрешение за строеж за същия имот, включително и в качеството на жалбоподатели. Възприемането на противното би довело различно третиране на едни и същи правни субекти при разглеждане на идентични случаи. Изложеното налага касиране на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

7