Определение № 296 от 21.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 543/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. чл.396 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община], чрез процесуален представител, срещу Определение № 227 от 25.01.2023г. по ч.т.д. № 140/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е определена парична гаранция в размер на 29 272 лв. по допуснато след отмяна на Определение № 4089 от 20.12.2022г. по т.д. № 1612/2022г. на Софийски градски съд обезпечение на предявени от общината – частен жалбоподател против „Парсек Груп“ЕООД искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение в обжалваната част, като поддържа, че съставът на апелативния съд е определил парична гаранция, въпреки извода за представени достатъчно убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на исковете, предпоставящ допускане на обезпечението без гаранция в хипотезата на чл.391,т.1 ГПК. Сочи също така необоснованост на акта в обжалваната част, поради несъобразяване от съда с обстоятелството на вече внесена гаранция в размер на 29 006.21 лв. /10 % от размера на бъдещите искове/, внесена във връзка с производство по обезпечаване на същите искове, като бъдещи такива по ч.гр.д. № 7941/22г. на СГС, или размерът на гаранцията възлиза на 20% Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено по повод на частна жалба, с която молителят в обезпечителното производство [община] е обжалвал определение на първоинстанционния съд за отказ да се допусне обезпечение на предявените от него искове. Въззивният съд е приел частната жалба за основателна и след отмяна на обжалваното определение е допуснал поисканото обезпечение при условията на парична гаранция. С произнасянето на въззивния съд защитата на молителя (сега частен жалбоподател) е изчерпана и той няма право на частна жалба срещу постановеното във въззивното производство определение, вкл. по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, по следните съображения: Производството за обезпечение на иск е двуинстанционно и според Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. С изменението на ГПК от ДВ бр.100/2010 г. е предвидена възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на определението, с което след отмяна на първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение въззивният съд допуска поисканото обезпечение - чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. В този случай обаче от защитата чрез обжалване по реда на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК може да се ползва само ответникът в обезпечителното производство, тъй като по отношение на него тя е израз на двуинстанционния характер на производството. За молителя двуинстанционното разглеждане на молбата за обезпечение се реализира чрез обжалване на първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечението, и с произнасянето на въззивния съд за молителя обезпечителното производство пред съда приключва. В този смисъл е и константната практика на ВКС - напр. определение № 248/03.05.2018г. по ч.т.д. № 1060/2014г. на ІІ т.о., определение № 723/14.11.2014г. по ч.т.д. № 3282/2014г. на ІІ т.о., определение № 313/17.06.2015г. по ч.т.д. № 1362/2014г. на ІІ т.о., определение № 597/02.11.2018г. по ч.т.д. № 2372/2018г. на ІІ т.о., определение № 115/4.03.2020г. по ч.т.д. № 368/2020г. на ІІ т.о. и др. Поради двуинстанционния характер на обезпечителното производство молителят не разполага с процесуална легитимация да обжалва определението на въззивния съд за допускане на обезпечение в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК по съображения, че не е доволен от условията, при които е допуснато обезпечението, и конкретно - от допускането на обезпечение при условията на гаранция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,