Определение № 9223 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Й. Л. от град София, депозирана чрез процесуалния му представител адвокат К. Кръстевич против определение № 5548 от 23.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1175/2026 г. на Административен съд - Бургас. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Царево, с представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е Заповед №РД-01-284/31.03.2023г., издадена от кмета на Община Царево, с която е обявено класирането и „Нейчър ескейп“ ЕООД е определен за спечелил проведен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 3 години за период на ползване от 01 май до 30 септември на масив, с обща площ от 53.233 дка, находящ се в землището на [населено място], с цел на ползване - „терен за места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги“, включващ следните земеделски имоти: ПИ № 10094.5.6 по КККР на [населено място]; ПИ № 10094.5,12 по КККР на [населено място]. Заповедта е издадена на основание чл.68, ал.6 и чл.71 от Наредбата за реда за придобиване,, управление и разпореждане с имоти и вещи- общинска собственост, приета с Решение № 101 от Протокол № 7/12.03.2024 год. на Общински съвет Царево. В депозираната от Л. жалба са изложени оплаквания, че заповедта за откриване на тръжната процедура не е била оповестена по предвидения в Наредбата ред- на сайта на община Царево, поради което жалбоподателят не е могъл да участва в тръжната процедура, въпреки желанието си за това. Съдът е констатирал, че жалбоподателят не е закупил тръжна документация, не е подал заявление за участие и не е участвал в търга, поради което той не е придобил качеството на участник в административното производство и не е страна в правоотношението, приключило с издаването на заповедта. Съдът е приел, че твърдението за допуснати нарушения при обявяване на процедурата не е достатъчно да обоснове наличие на правен интерес, доколкото не се установява административният акт да засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, тъй като евентуалният фактически интерес от участие в търга не може да се приеме за правен интерес по смисъла на чл. 147 АПК. Съдът е счел, че правният интерес не може да се извежда от твърдения за намерения или от хипотетична възможност за участие в процедурата, когато лицето не е предприело действия за включване в административното производство по установения ред. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването и на основание чл.159, т.4 от АПК е оставил същата без разглеждане и е прекратил образуваното производство по делото. Определението е неправилно. В депозираната пред първоинстанционния съд жалба са направени твърдения, свързани с неправомерното ограничаване на възможността на Л. да участва в тръжната процедура, което обстоятелство е от съществено значение за преценка за наличието на правен интерес от оспорване на свързаните с нея актове. Действително не всяко лице би имало право на жалба срещу актове, свързани с производство по отдаване под наем на общински имот, но следва да се приеме, че лицето, което не е могло да участва в конкретна тръжна процедура по причини, възникнали в резултат на незаконосъобразно поведение на ангажираната с производството администрация, има правен интерес от оспорването на административния акт, с който приключва процедурата. Това се явява единствената възможност за защита на законните права и интереси на лицето, което е било възпрепятствано да участва в процедурата поради допуснати при откриването и провеждането й нарушения, доколкото според разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство, не са индивидуални административни актове, освен ако това не е предвидено в специален закон. Към настоящия момент липсва отделна уредба, различна от заложеното в АПК правило, поради което на оспорване подлежи окончателния административен акт - заповедта на кмета за определяне на участник, спечелил публичния търг за отдаване под наем на недвижим имот, общинска собственост. Поради това следва да се приеме, че с оглед на направените в жалбата твърдения, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на заповедта на кмета на община Царево, с която е приключила тръжната процедура. Противното разбиране е в разрез с принципа на чл.120 от Конституцията, както и с принципите на достъпност, публичност и прозрачност, установени в чл.12 от АПК. Изключването на възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност в тези хипотези означава невъзможност лицата да се защитят при недобросъвестно поведение на администрацията при самото откриване на тръжната процедура, в резултат на което е била ограничена и възможността им за участие в нея. Поради изложеното определението следва да бъде отменено, а делото- върнато за продължаване на съдопроизводството по него. При новото разглеждане на спора съдът следва да прецени дали е спазен законоустановения срок за обжалване, като изиска от административния орган доказателства относно датата на обявяване на оспорената заповед и датата на подаване на жалбата от страна на И. Л.. При констатиране на всички процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството, съдът следва да разгледа жалбата по същество. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение