Определение № 5059 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Български пощи“ ЕАД против определение № 1291 от 23.05.2023 г. по адм. дело № 486/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е върната исковата молба по предявения от дружеството иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване за установено по отношение на община Созопол, че дружеството не дължи изпълнение на задължението по заповед № 8-Z-912/ 09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като защитата по чл. 292 АПК е за установяване на липсата на изпълняемо материалноправно задължение и може да се предяви от всяко лице, срещу което е насочено принудителното изпълнение. Излага съображения, че дружеството притежава активна легитимация за предявяване на иска и моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия с присъждане на направените разноски. Ответникът оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Изводът на Административен съд- Бургас за недопустимост на предявения от „Български пощи“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК по съображения за липса на активна процесуална легитимация, тъй като дружеството не е посочено като адресат в изпълнителното основание - заповед № 8-Z-912/ 09.07.2015г. на кмета на община Созопол, съответно няма качеството на длъжник по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК, както и че ищецът може да защити правата си като оспори заповедта, е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Действително, формално „Български пощи“ ЕАД не попада в кръга на лицата по чл. 274, ал. 2 АПК, поради това че дружеството не е посочено като адресат в изпълнителното основание - заповед № 8-Z-912/ 09.07.2015г. на кмета на община Созопол. Независимо от това дружеството се явява длъжник в образуваното изпълнително производство, тъй като принудителното изпълнение е насочено срещу него от органа по изпълнението, а също и поради изричните указания, дадени с решение № 96/ 06.02.2023г. по адм. дело № 1828/ 2022г. на Административен съд – Бургас. Следователно като длъжник в изпълнителното производство дружеството е активно легитимирано да предяви отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, с който да осуети изпълнението на задължението, като установи, че задължението не съществува или е станало неизискуемо поради наличието на нови факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. При разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност и да предостави възможност на ищеца да уточни ответника по иска, като се съобрази с разпоредбата на чл. 293, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1 АПК, според която искът по чл. 292 АПК се предявява срещу взискателя. Задължението на съда да остави исковата молба без движение с оглед правилното конституиране на страните произтича и от разпоредбата на чл. 293, ал. 2 от АПК, предвиждаща задължително конституиране и на административния орган, издател на акта като ответник, когато не съвпада с взискателя. След като нередовностите на исковата молба бъдат отстранени, съдът следва да се произнесе по предявения иск, като преди това съобрази и изхода по адм. дело № 1062/ 2023г. по описа на Административен съд – Бургас, образувано по жалба на „Български пощи“ ЕАД против заповед № 8-Z-912/ 09.07.2015г. на кмета на община Созопол, съставляваща изпълнително основание в изпълнителното производство. По претенциите за разноски в настоящото производство ще се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,