Определение № 630 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от П. И. Г., чрез адв. Е. И. Ф., молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на влязло в сила решение № 101 от 7. 02. 2011 г. по в. гр. д. № 777/2010 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 5 с-в, с което е оставено в сила решение № 3699 от 21. 12. 2007 г. по гр. д. № 2022/2007 г. на Варненския районен съд, 35 с-в, с което е отхвърлен предявеният от П. И. Г. против М. В. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „К.“, съставляващ имот пл. № ... по плана на СО „С.“, с площ от 1000 кв.м., при съседи: А. С. Т., Н. Т., хавра и път, на твърдяното от ищеца основание – дарение от В. Т. М., обективирано в н.а. № ... г., както и искът за отмяна, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), на нотариален акт № ....г. на ВРС, с който описаният имот е дарен от В. Т. М. на ответницата М. В. Д.. Не е подаден писмен отговор от ответницата по молбата за отмяна М. В. Д.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. М. против М. В. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за 1 установяване на собствеността и предаване на владението върху описания по-горе имот, основан на договор за дарение. Прието е за установено, че процесният имот от 1000 кв.м. е бил част от имот от 2000 кв.м., придобит по давност от наследодателката на страните А. С. М., призната за собственик с издаден по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт № ... г. С н.а. № ... г. А. М. дарила на сина си В. Т. М. 1000 кв.м. от описания имот, които 1000 кв.м. са нанесени като имот пл. № ... (стар № 1178) по кадастралния план на местността „К.“, при граници: А. С. Т., Н. Т., хавра и път, а с н.а. № .... г. В. Т. М. дарил този имот на племенника си - ищеца П. И. Г.. Имотът, предмет на договорите за дарения, е съседен на имота, предмет на иска – имот пл. № ... (стар № ...) по кадастралния план на селищно образувание „С.“, и граничи с него. Тоест, спорният имот не е бил придобит по дарение от ищеца П. Г.. Същият е останал в собственост на А. С., починала на 5. 04. 1984 г. и оставила за наследници сина си В. Т. М. и внуците си П. И. Г. и В. И. Г. - по право на заместване на дъщеря й Т. П. Г., поч. 1972 г. С нотариален акт № ... г. В. Т. М. дарил на дъщеря си М. В. оставеният в наследство от майка му А. С. имот пл. № .... (стар № ...), който е предмет на предявения иск по чл. 108 ЗС. В обобщение е направен извод, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот с площ от 1000 кв.м., нанесен като имот пл. № ... (стар № ...) по плана на селищно образувание „С.“, [населено място], на заявеното придобивно основание – договор за дарение, сключен с н.а. № ....г. с В. Т. М., а дали ответницата М. В. е собственик на спорния имот пл. № ... (стар № ...), на идеална част от него или не е собственик е без значение при преценка основателността на иска по чл. 108 ЗС, както и на обусловения от него иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане с определение № 328 от 19. 11. 2011 г. по гр. д. № 997/2011 г. на ВКС, 1 г.о. Молбата за отмяна е основана на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с което са изложени твърдения, че е установена неистинността на представеното по приключилото дело удостоверение за наследници на А. С. Т., която след смъртта си е оставила като законен наследник не само сина си В. М., но и внуците си П. И. Г. и В. И. Г. по право на заместване на дъщеря й Т. П. Г.. Установяването на неистинността на документа е станало по административен ред, от кмета на район „М.“, Община – В., който е изразил становище, че удостоверение за наследници № III-1671/26. 10. 2001 г. на А. С. Т. „не може да породи желаните от страните и целените от тях правни последици и всеки може да се 2 позове на неговата нищожност“. Към молбата за отмяна е приложено служебно издадено на 11. 01. 2021 г. удостоверение за наследниците на А. Т., което молителят твърди, че му е предоставено на 10. 03. 2021 г. Твърди се, че удостоверението за наследници е от значение при преценка основателността на иска по чл. 108 ЗС, тъй като ответницата по него М. В. Д. се е легитимирала като собственик на процесния имот с нотариален акт за дарение № 74/2002 г., дарителят по който В. Т. М. не е бил изключителен собственик на целия дарен имот, тъй като не е бил единствен наследник на А. С.. В останалата си част молбата за отмяна съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тъй като главният иск бил по чл. 431 ГПК (отм.), за отмяна на нотариален акт за дарение № 74/2002 г., поради съставянето му въз основа на неистински документи, а не този по чл. 108 ЗС. Развити са и оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение поради необоснованост на извода на съда, че ищецът е придобил по дарение не процесния имот, а имот съседен на процесния, както и поради допуснато процесуално нарушение при обсъждане на заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима. Недопустимостта й произтича, на първо място, от невъзможността да се подведат под заявеното от молителя основание за отмяна по 303, ал. 1, т. 2 ГПК, както и под някое от останалите основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, точки 1,4,5,6 и 7 ГПК, твърденията на молителя за установена по административен ред, чрез становище на кмета на район „М.“, Община – В., неистинност на удостоверение за наследниците на А. С.. Молителят не твърди и не представя доказателства неистинността на документа да е била установена по надлежния ред – с влязла в сила присъда, споразумение по НПК или с влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, ако наказателното преследване не може да бъде реализирано, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Недопустима е и молбата в частта й съдържаща оплаквания, представляващи касационни отменителни основания, които биха били от значение в касационното производство по обжалване на решението, но не представляват твърдения, покриващи фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, 3 с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Отделен е въпросът, че удостоверение за наследници със съдържание идентично на представеното от молителя е било представено в исковото производство по иска по чл. 108 ЗС и съобразено при определяне наследниците на А. С. (както бе посочено по-горе, в мотивите на въззивното решение е прието, че след смъртта си А. С., оставила за наследници сина си В. Т. М. и внуците си П. И. Г. и В. И. Г. - по право на заместване на починалата преди нея дъщеря от друг брак Т. П. Г., каквито са твърденията на молителя и данните в представеното към молбата за отмяна удостоверение за наследници). Не следва да се обсъжда, тъй като касае основателността на молбата за отмяна, въпросът дали представеното от молителя удостоверение за наследници е относимо към заявеното от ищеца П. Г. придобивно основание (договор за дарение, сключен с н.а. № .... г., между ищеца П. Г. и В. М., дарителят по който е бил придобил прехвърления имот на основание договор за дарение, сключен с н.а. № .... г., с А. С.) и дали е от значение при преценка основателността на иска по чл. 108 ЗС. Като процесуално недопустима, подадената от П. И. Г. молба по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,