Определение № 1962 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 33/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника в касационното производство „УникредитЛизинг“ЕАД, [населено място] с искане за допълване на определение № 1371 от 28.05.2024г., постановено по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК в частта за разноските, дължими за изготвянето на отговора на касационната жалба. Подаден е писмен отговор от касатора „Г.И.Д.-7“ЕООД, който счита, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, следва да бъде съобразен със спецификата на касационното производство по чл.288 ГПК и процесуалните действия по подаване на отговор на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. С определение № 1371 от 28.05.2024г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Г.И.Д.-7“ЕООД срещу решение № 662 от 31.10.2023г. по в.т.д.№ 659/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 9431/2021г на СГС в частта, с която това дружество е осъдено да заплати на „Уникредит Лизинг“ЕАД на основание чл.236,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.347,ал.2 ТЗ сумата 84 000лв. - обезщетение за периода ноември 2015г. - 12.10.2020г. за лишаване от право на ползване на два автомобила след изтичане на срока на договора за финансов лизинг, ведно със законната лихва. С депозирания отговор по чл.287 ГПК „УникредитЛизинг“ЕАД е поискало присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция в размер на 8 760лв. с ДДС. Представена е данъчна фактура за същата сума, извлечение от банковата сметка за плащането й и списък по чл.80 ГПК. С постановеното по делото определение съставът на ВКС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски за касационното производство, за които страната, която има право на такива с оглед изхода на производството, е представила списък. Молбата е основателна доколкото е доказано договарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение за защитата на „УникредитЛизинг“ЕАД в касационното производство, възстановяването на което е поискано под формата на присъждане на разноски. Доводът на касатора за прекомерност на размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 8 760 лв. е основателен. С оглед правната и фактическа сложност на делото, предвид осъществените от процесуалния представител правни действия, при съобразяване на изискването за разумен характер на подлежащите на възстановяване разноски и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/22, разноските за касационното производство се определят от настоящия състав в размер на 6 000лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.