Определение № 275 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 25.02.2010г. по гр.д. №42 /2010г., с което Върховният касационен съд – състав на трето г.о.,е оставил без разглеждане частна жалба на П. Д. С. срещу определение от 26.10.2009г. по гр.д. №3043/2008г. на Софийски ГС. Жалбоподателят П. Д. С. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като частната му жалба бъде разгледана по същество. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частна жалба на П. Д. С. срещу определение от 26.10.2009г. по гр.д. №3043/2008г. на Софийски ГС, тъй като е констатирал, че същата е недопустима. Приел е, че определението на Софийски ГС, което е обжалвано с нея, не подлежи на последващ съдебен контрол. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че с обжалваното определение на ВКС правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, при наличие на които частната жалба на П. Д. срещу определение от 26.10.2009г. по гр.д. №3043/2008г. на Софийски ГС може да бъде разгледана по същество. Определението на въззивният съд е такова по движение на делото – за отказ да бъдат допуснати гласни доказателства по делото. С постановеното определение от състав на ВКС правилно е прието, че със същото не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от кръга на изрично посочените като подлежащи на обжалване пред ВКС. Постановеното въззивно определение няма характер и на прекратително такова, което да подлежи на касационен контрол, поради което с обжалваното определение правилно е оставена без разглеждане частна жалба. Ето защо обжалваното определение на състав на ВКС следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът