Решение № 3128 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2008 г.

Решение № 3128 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Василев Гълъбинов и Бойка Николаева Мурджева, двамата от гр. София, против решението от 7.05.2008 г., постановено от Софийски районен съд, ГК, 50 св., по адм. д. № 2228782007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, районният съд е отхвърлил жалбата на Георги Василев Гълъбинов и Бойка Николаева Мурджева срещу решение № 0164/22.06.2007 г. на ОСЗГ-Панчарево, с което е определена стойността на обезщетението за признато, но невъзстановено право на собственост върху зем. земя в размер на 6642 лв. За да постанови решението си РС е приел следното:Обжалваното решение е индивидуален административен акт. Не се установи по делото, че същото е издадено при неспазване и в противоречие със закона и в частност с Наредбата за реда за определяне на цени на зем. земи, която е приложима при определяне на паричния размер на обезщетението за процесните земи. Жалбоподателите, в чиято тежест е да докажат, че определеното в размер на 6642 лв. обезщетение е в противоречие с Наредбата, не са ангажирали доказателства. Обстоятелството, че този размер е несъизмерим с пазарната стойност на невъзстановената земя, както е установено от заключението на в. л. Пандев, е ирелевантно, тъй като тя не е критерии за неговото определяне. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че решението на съда е постановено при нарушение на ЕКЗПЧОС, чл. 41, тъй като определеното с решението на съда обезщетение е несправедливо и неморално, пред вид заключението на назначеното от съда вещо лице за пазарната цена на имота. Твърди се, че Наредбата за определяне на цените на зем. земи противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, има предимство пред тези националните нормативни актове, които и противоречат. Така постановеното решение на СРС, 50 св. де юре и де факто е флагрантно доказателство, че процедурата по обжалването на несправедливите, абсурдни и неморални оценки е опразнена от към съдържание и правен ефект поради това, че съдът априори приема заключението на вещото лице и определената от него действителна, реална стойност на имота за "ирелевантни"за процеса и че то не е критерий за определяне на размера на обезщетението. Ответната страна-ОСЗ-Панчарево, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че за процесния казус са приложими разпоредбите на Наредбата за реда на определяне на цени на земеделски земи предвид чл. 36 ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 19 ал. 8 ППЗСПЗЗ и не са ангажирани доказателства за нарушение на приложимите разпоредби относно размера на цената. Размерът на обезщетенията е въпрос на целесъобразност, който не се регулира от ЕКЗПЧОС, след като държавата е предвидила възможност на засегнатите лица да получават обезщетение и да обжалват актовете на административните органи по повод невъзможността от ползване на правото на собственост. При балансиране между личния и обществен интерес определението на механизми за обезщетяване, които не съответстват на пазарната стойност, не може да се приеме за нарушение по посочената конвенция. Създадената от законодателя методика за определение на обезщетение държи преди всичко сметка за земеделския характер на претендираните имоти. По този начин всички собственици на земи, включително и включени в границата на урбанизираните територии се обезщетяват по еднакъв ред. В противен случай същите биха били поставени при различни условия, поради обстоятелства настъпили далеч след обобществяването на имотите. Относно оплакването за реалността на обезщетението следва да се отбележи, че след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, Общинска служба "Земеделие и гори" следва да постанови решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ за стойността на обезщетението със земя или с поименни компенсационни бонове. При определяне на стойността на земята съгласно чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ се прилагат същите посочени по-горе правни норми, което дава възможност за съответната справедливост и реалност на обезщетението в много по-висока степен, от посоченото в касационната жалба. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираните разпоредби от ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, Наредба НРОЗЗ са изложени мотиви в решение № 4843/2007 г. по адм. д. № 3315/2007 г., решение № 12059/2006 г. по адм. д. № 8158/2006 г., решение № 8060/2005 г. по адм. д. № 5246/2005 г., а относно приложимостта на ЕКЗПЧОС и в решение № 3941/2007 г. по адм. д. № 1436/2007 г. на ВАС. Като се има предвид чл. 218 ал. 1 АПК се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба по наведените в нея доводи да се отхвърли като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, размерът на обезщетенията, включително за зем. земи, включени в урбанизираните територии се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на зем. земи, приета с ПМС № 118/1998 г., сега с изменено заглавие" Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи"-изм. ДВ бр. 75/2006 г. Изложените в касационната жалба доводи всъщност са оплаквания относно реда за определяне на цените на зем. земи по цитираната Наредба, тъй като касаторът твърди, че цените следва да се определят чрез вещо лице по пазарната им стойност, както и че самата Наредба като подзаконов нормативен акт противоречи на ЕКЗПЧОС, поради което тя не би следвало да се прилага. Съгласно чл. 185 и сл. от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, а настоящото производство не е такова по оспорване на Наредбата. Освен това производство по оспорването на § 2 от ПМС № 228/1.10.2002 г. за изменение и допълнение на Наредбата с доводи за несправедливо и неравностойно определяне на размера на обезщетенията по нея е било образувано, но с решение № 359/11.01.2007 г., постановено по адм. д. № 6627/2006 г. на Петчленен състав на ВАС, I колегия, жалбата срещу него е била отхвърлена като неоснователна. Като е приел, че определената със заключението на вещото лице пазарна цена на земеделската земя е неотносима към правния спор, тъй като размерът на обезщетението не се определя по пазарни цени, а по реда на Наредбата, съдът е постановил решението си в съответствие с приложимите правни норми. Жалбоподателят пред първоинстанционният съд не е оспорвал, че размерът на обезщетението е неправилно определен поради неправилно приложение на разпоредбите на приложимата Наредба, а е твърдял, че не този ред е приложим, а обезщетението следва да се определи по пазарни цени чрез заключение на вещо лице. Аналогичен довод се поддържа и в касационната жалба. Този довод е неоснователен, по изложените по-горе съображения. В този смисъл е и практиката на ВАС по цитираните от представителя на Върховната административна прокуратура, съдебни решения. Решението на районния съд като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,