Определение № 1151 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3058/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от И. К. Я., чрез процесуалния представител адвокат Ш. касационна жалба против въззивно решение № 113 от 21.04.2023г. по гр.д.№ 118/2023г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1200 от 14.12.2022г. по гр.д. № 812/2022г. на Районен съд Добрич като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 2 от 26.01.2022г. на основание чл.328, т.5 КТ и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „диригент“ на Български Камерен оркестър [населено място] и за присъждане на обезщетение от 3 454.50лв. за оставане без работа за периода 27.01.2022г.-27.04.2022г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е преценил извършеното, на основание чл.328, т.5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, уволнение като законосъобразно поради проведено от страна на работодателя доказване на липсата на посочените в уволнителната заповед качества: 1. Липса на умение за работа в екип и комуникатевна компетентност, 2. неизпълнение на задължението да поддържа добър микроклимат в оркестъра и 3.няма качества да изпълнява задълженията си по организиране и ръководене на репетиции и изяви на оркестъра пред публика, не успява да разпределя творческите задачи между инструменталистите в оркестъра и не извършва правилна преценка кои лица да са част от оркестъра и кои да бъдат освободени. Посочените качества са свързани с възложените с длъжностната характеристика задължения от организационно-управленски характер и произтичат от естеството на възложената работа. Естеството на дейността на оркестъра, при която оркестрантите свирят заедно, като диригентът следва да им помогне да постигнат правилния баланс, предполага умения за работа в екип. Диригентът не може да изпълни задължението си да ръководи оркестъра и да отговаря за творческата му дейност, ако не е способен да комуникира по подходящ начин, без етично сътрудничество в отношенията и без зачитане на правата и достойнството на личността на всеки. Възложените му трудови функции предполагат способност за емоционален самоконтрол в по-висока степен и е несъвместимо с възложената трудова функция викане, отправяне на обидни квалификации и заплахи, каквото е установеното по делото въз основа на ангажираните гласни доказателства – показанията на свидетелите О. и М. /членове на оркестъра/ и Б. и П. /членове на общинската администрация, съответно заместник-кмет и главен експерт в Дирекция „Хуманитарни дейности“ направление „Култура“/. Те установяват, че диригентът е наричал оркестрантите „некъдърници“, които „не си заслужават заплатата“, „не стават“ и „нищо не могат“, защото „нищо не правите, само седите“, „направо не зная за какво си взимате парите и дали си заслужавате местата тук“. Въззивният съд е посочил, че с гласните доказателства е потвърдено и изложеното в ангажираните /и посочени в заповедта за уволнение/ писмени доказателства, включващи: 1. мнение –сигнал от 15.06.2021г., с вх.№ 92-00-77, подписан от „оркестрантите на Български Камерен оркестър [населено място], с което заявяват, че от началото на новия сезон 2020-2021г., с назначаването на И. Я. за диригент нещата са се променили с отрицателен знак и това е защото той „допуска грешки при дирижиране, няма ясен диригентски жест, не може да поддържа темпо, да изгради звуков баланс, не разбира спецификата на струнните инструменти, силово налага мнение, еднолично подбира солисти за концерти“, „повишава тон редовно, нервното му поведение разсейва оркестъра и влияе негативно на творческия процес, създава нагнетена атмосфера, позволява си иронични и обидни забележки, държи се неуважително към оркестрантите, не дава възможност за диалог, оспорва синдикални споразумения, заплашва редовно с уволнение, взима еднолични решения за избор на водачи на групи в оркестъра, оспорва необходимостта от създаване на художествен съвет“. 2. Входирано на 18.06.2021г. обяснение с вх.№ ЗИ11-00-310, подписано от виолончелист оркестранта П. В., с което информира работодателя, че на 16.06.2021г.била уведомена от диригента, че следващият сезон тя няма да е част от състава му. В същото изразява и своето отношение към него, заради неговите „системни закъснения, иронични забележки, заплахи за уволнение към колеги“, както и за професионалната му некомпетентност. 3. Входирана на 24.06.2021г. подписка с вх.№ 944-00-434, подписана от 12 оркестранта /при списъчен състав от общо 15/ на Български Камерен оркестър [населено място], с което изразяват несъгласието си П. В. да бъде уволнена и изразяват недоверие към критериите на диригента за вземане на решения и професионалните му преценки. 4. Подаден на 24.06.2021г. сигнал от деветима оркестранти, с вх.№ 92-00-5, за липса на промяна в поведението на диригента, описано в сигнала от 15.06.2021г. и 5. Подадени на 25.01.2022г. три декларация от оркестранти за присъединяване към сигнала с вх.№ 92-00-5.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава както на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси:

1. Законосъобразно ли е извършеното прекратяване на трудов договор по реда на чл.328, т.5 КТ когато по делото не бъде установен факта на трайно несправяне/ неизпълнение на трудови задължения във времево отношение, неизпълнение на конкретно поставени цели или резултат от несправяне? 2. Може ли конкретните деяния на служителя, обективиращи твърдяното неизпълнение или несправяне с неговите трудови задължения да се установява преимуществено с показания на свидетели без преки впечатления върху конкретните деяния или такива свидетели, за които се допуска евентуална пристрастност?, 3. Неизпълнението на едни трудови задължения с цел да се изпълнят други трудови задължения, изключва ли вината за неизпълнението и следва ли да се третира като липса на качества? и 4. Когато съдът приеме, че установеното в хода на проведеното насрещно доказване не създава несъмнено убеждение у съда, но разколебава тезата на страната, която носи главна доказателствена тежест, следва ли съдът да приеме за успешно проведено пълното и главно доказване относно съответните спорни правнорелевантни факти по делото? Позовава се на противоречие на въззивния акт с практика на ВКС, която цитира и прилага.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Община Добрич, чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Излага подробни доводи и по съществото на спора Претендира направените по делото разноски, но не представя доказателства за реалното извършване на такива.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото поставеният въпрос с № 3 е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, а останалите въпроси /с №1, 2, и 4/ – не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съображенията:

Въпрос № 1, по начинът по който е зададен /дали е законосъобразно извършеното уволнение/ е фактически и изисква проверка за законосъобразност. Съгласно посоченото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС: „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни“.

Въпрос № 2 също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, защото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Това е така, защото съдържа условие, което не е прието за установено от въззивния съд /че деянията на служителя, обективиращи твърдяното неизпълнение или несправяне с неговите трудови задължения, са установени или с показания на свидетели без преки впечатления, или които са пристрастни/. За да отговаря на изискванията на закона, поставеният от касатора въпрос следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, но и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая така поставеният въпрос не отговаря на последното условие, първо защото въззивният съд не е извел изводите си само въз основа на гласни доказателства, а въз основа и на гореописаните писмени – мнение-сигнал, обяснение, подписка, декларация, които са подавани в периода от 15.06.2021г. до 25.01.2022г. и второ, защото не давал подобна оценка на показанията на свидетелите.

Мотивите, относими към въпроси № 1 и № 2 са относими и към поставения въпрос № 4. Последният освен, че е фактически /зададен е въз основа на субективната оценка на запитващия/, още и не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, доколкото съдържа условие, което не е прието за установено от него/че е установено насрещно доказване и то не създава несъмнено убеждение у съда, а разколебава тезата на страната/. Видно от гореизложените мотиви, въззивният съд е приел, че работодателят е доказал, изискуемата се от процесното основание по чл.328, т.5 КТ, липса на посочените в уволнителната заповед качества.

Обстоятелството, че поставените от касатора въпроси с № 1, 2 и 4 не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост изключва необходимостта от проверка на посочените специални основания във връзка с тях.

Поставеният от касатора въпрос № 3 е разрешен в съответствие с установената съдебна практика /обобщена в решение по гр.д.№ 3443/2020г. на ІV г.о./, съгласно която разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ дава възможност на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, изисквуеми с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение Липсващите качества могат да бъдат както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други), така и лични (невъзможност да работи в колектив и други). Хипотезата на чл. 328, ал.1, т.5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1.неефективно изпълнение на работата от страна на работника или служителя; 2.липса на качества на същия работник или служител и 3.причинна връзка между двете. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Неизпълнението на трудовите задължения трябва да има продължителен характер, т.е.да не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя и е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл.328, ал.1, т.5 от КТ от страна на работодателя. Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква, т.е. касае се до обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл – е ирелавантно дали неизпълнението на едни трудови задължения е с цел изпълнението на други /в какъвто смисъл е поставеният от касатора въпрос/, след като от установеното поведение на работника или служителя следва извод за липсата на качествата за ефективното изпълнение на възложената работа.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение