Определение № 25 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. И. Б.-М., подадена чрез адв. М. А., срещу решение № 539/22.10.2020 г. по в.гр.д. № 262/2020 г. на Апелативен съд – Бургас. С него е обезсилено решение № 90/30.04.2020 г. по т.д.№293/2019г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е оставено без уважение възражението на М. И. Б.-М. за прихващане с нейно насрещно вземане против „Банка ДСК“ АД в размер на 50 000 лв. и производството е прекратено в тази част. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е прието за установено, че ответницата дължи на „Банка ДСК“ АД подробно посочени суми съгласно договор за жилищен и ипотечен кредит и допълнително споразумение към него, както и в частта, с която е отхвърлен искът за установяване дължимостта на договорна лихва за периода 08.12.2016 г. – 07.12.2017 г. над уважения размер от 6598,54 лв. до претендирания от 16 070,51 лв. С определение №60279 от 20.10.2021г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.дело №5/2019год. на ОСГТК на ВКС. Производството по т.д. №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, образувано за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“, е приключило с постановяване на тълкувателно решение №5/2019 от 21.01.2022г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.