Определение № 62 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 521/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Просесфлоус ЮК лимитид” ООД, против определение № 24642/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 6342/2018 г. от ІІ”б” състав на СГС. Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй като по делото липсват данни за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер по представения списък за разноски, на основание чл.80 ГПК. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.Това следва както от разпоредбите на закона, така и от тълкуването, дадено с т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото, пред въззивната инстанция не е представен договор за правна помощ за производството пред тази инстанция, като такъв не е представен и към отговора на въззивната жалба, приложен към първоинстанционното дело, след връщането му за поправка на очевидна фактическа грешка. Освен списъка за разноски, представен на основание чл.80 ГПК, в който е посочена сумата от 1200 лева, по делото пред въззивната инстанция, до приключване на производството, не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което се претендира от страната. Тези доказателства е следвало да са представени от страната, която претендира присъждането на разноски, до приключването на устните състезания по делото, което в настоящия случай не е сторено. Едва с молбата си с правно основание чл.248 ГПК, страната е представила разписка, с която удостоверява плащането на посочената по-горе сума, поради което правилно е законосъобразно съдът е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Представянето на доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение след постановяване на съдебното решение не е обстоятелство, водещо до основателност на претенцията за присъждане на сумата, на основание чл.78 ГПК, по реда на чл.248 ГПК. Водим от горното, съставът на ВКС