Решение № 119 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2014 г.

Решение № 119 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив против решение № 1808 от 1.08.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3209/2013 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 261301600/15.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 983/18.09.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че от органите по приходите е установено наличието на данни за укрити приходи, реализирани от продажби на стоки, получени по неотчетени фактури, издадени от Данон Сердика АД, Хлебозавод АД, Кенар АД, Деливъри Хасково АД и Касика ЕООД. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт. Ответникът - Трендафил Николов Трендафилов в качеството му на ЕТ "Николов - Трендафил Трендафилов" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Трендафил Николов Трендафилов в качеството му на ЕТ "Николов - Трендафил Трендафилов" са установени задължения за ДДС в общ размер на 20 368.59 лева и съответните лихви за данъчни периоди от 15.01.2008 г. до 31.05.2009 г. и от 1.12.2009 г. до 30.11.2010 г. Ревизията е проведена по особения ред - чл. 122 и сл. ДОПК. От данните за издадени фактури и такива за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, установени при насрещни проверки, извършени на Данон Сердика АД, Хлебозавод АД, Кенар ЕООД, Деливъри Хасково АД и Касика ЕООД, органите по приходите са приели, че ревизираният търговец е получател по конкретно описани в ревизионния доклад фактури, които не са отразени в счетоводството му. Предвид липсата на стоките, предмет на тези фактури, в инвентаризационните му описи към 31.12. на ревизираните периоди - 2007, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. при ревизията е прието, че са налице данни за укрити приходи от продажба на стоките, предмет на неотчетените фактури и основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по особения ред. Въз основа на декларираните от лицето облагаеми доставки и оборотът от неотчетени продажби на стоките по спорните фактури, е установено наличието на облагаем оборот по чл. 96 ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.12.2007 г. и задължение за подаване на заявление за регистрация към 14.01.2008 г. При тези фактически данни с ревизионния акт са определени задължения за ДДС за периода от 15.01.2008 г., като е съобразено и обстоятелството, че за част от ревизираните месечни периоди от 1.06.2009 г. - 30.11.2009 г. оборотът на търговеца е под 50 000 лева. За да отмени частично ревизионния акт - по отношение начисления ДДС над 337 лева до пълния определен размер на данъка от 20 368.59 лева, съдът е приел, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК не е доказано за част от фактурите, за които е установено, че липсват, както и че изобщо не са подписани от получател или че положеният подпис за получател не е на ревизираното лице. В решението са изложени мотиви, че доставките на стоки по тези фактури, плащането по тях и транспортът им до обекта на ревизирания търговец не се доказани, тъй като са обосновани само с наличието на преписи от фактурите, счетоводното им отразяване и писмените обяснения на доставчиците относно механизма на доставките - с транспорт на доставчика до обекта на клиента, в гр. Хасково. По фактурите, издадени от Деливъри Хасково АД и Касика ЕООД, съдът е констатирал, че и двамата доставчици сочат едно и също лице - Младен Димитров, като шофьор доставил стоките. В тази връзка е посочено, че в хода на ревизията не са предприети процесуални действия за изясняване на обстоятелствата, дали посочените в писмените обяснения на доставчиците физически лица са работили за съответния доставчик в процесните периоди. Не е извършена и проверка на твърденията на тези доставчици за разполагаеми собствени транспортни средства. От заключението на съдебно-графологическата експертиза съдът е приел, че само 6 фактури, издадени от Деливъри Хасково АД и 9 фактури, издадени от Касика ЕООД са подписани от ревизираното лице. Останалите фактури, въз основа които е прието, че са налице получени стоки, които не са заведени в счетоводството на лицето и приходът от продажбите, на които е приет за укрит - не са представени, не съдържат подпис въобще или вещото лице е установило, че не носят подпис на търговеца или неговия служител. Направен е извод, че без проверка, на място в счетоводството на доставчиците, при липса на контролни ленти от фискалните устройства на доставчиците за извършено плащане в брой по процесните фактури, при липсата на доказателства за предаване и получаване на стоките и тяхното транспортиране до обекта на ревизираното лице - не може да се приеме, че са налице облагаеми доставки на стоки, по които ревизираният търговец е получател и като такъв е следвало да отрази в счетоводството си, съответно не се установява възникването на задължение за начисляване на ДДС по последващи доставки и основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по особения ред. Решението е правилно постановено. Провеждането на ревизия при особени случаи следва да е обосновано от наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тежест на органите по приходите е да установят чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства наличие на посоченото в ревизионния акт основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК - в случая на данни за укрити приходи от продажби на стоки, получени по неотчетени фактури, издадени на ревизираното лице от Данон Сердика АД, Хлебозавод АД, Кенар ЕООД, Деливъри Хасково АД и Касика ЕООД. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика наличието на фактура не е достатъчно да установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Релевантният факт, който подлежи на установяване е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него факта на реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. В конкретния случай, чрез успешно насрещно доказване от ревизирания търговец е установено, че само малка част от фактурите, издадени от Деливъри Хасково АД и Касика ЕООД, които съдържат подпис, са подписани от него като получател. По отношение начисления ДДС по тази част от фактурите, жалбата е отхвърлена и решението като необжалвано от ревизираното лице, е влязло в сила. Останалите фактури, издадени от тези доставчици или не съдържат подпис, или положеният подпис не е на търговеца, респективно неговия служител. Правилно в тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-графологическата експертиза. Фактурите, издадени от Данон Сердика АД не са представени по делото. От Кенар ЕООД не са представени стоковите разписки, описани в спорните фактури. В хода на съдебното производство въпреки дадените от съда указания по чл. 171 от АПК, от страна на директора на дирекция ОДОП град Пловдив не са направени доказателствени искания. По делото от органите по приходите не е доказан факта на транспортиране на стоките по процесните фактури и предаването им в обекта на ЕТ Николов - Трендафил Трендафилов, в гр. Хасково. Нито един от доставчиците не е представил документи във връзка с транспорта на стоката. Дадените писмени обяснения за начина на доставяне на стоката не са подкрепи с превозни документи, респективно с гласни доказателства. Представените доказателства за регистрирани МПС и фактът, че доставчиците са осъществявали разносна търговия, сами по себе се не доказват получаването на стоките от лицето, на което са издадени фактурите. В хода на ревизията и в съдебното производство не е доказан факта на плащане по спорните фактури. Дадените от преките доставчици писмени обяснения за получено плащане в брой не са подкрепени с писмени доказателства, включително контролни ленти от фискалните им устройства. Въз основа на тези обстоятелства правилно съдът е приел, че не се установяват данни за укрити приходи от продажба на стоки, предмет на част от неотчетените фактури, издадени от Данон Сердика АД, Хлебозавод АД, Кенар ЕООД, Деливъри Хасково АД и Касика ЕООД. Отразяването на фактурите в отчетните регистри на доставчиците и СД по ЗДДС не доказва получаване на стоките, респективно извършването на последващи облагаеми доставки, които да подлежат на облагане с ДДС. Неоснователни и в противоречие с константната практика по приложението на чл. 6 от ЗДДС, са доводите на касационния жалбоподател, че наличието на данни за укрити приходи се доказва от наличието на фактура за всяка една доставка и доказаната материална, кадрова и техническа възможност на доставките. Установяването на данни за укрит приход в случая е предпоставено от доказването на факта на получаване на стоки по неотчетените фактури. При правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и надлежно изпълнено задължение за даване на указания на страните по чл. 171 АПК, съдът е направил законосъобразен извод за липса на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане с ДДС на приходът от продажби на стоки по тази част от фактурите, за които не е установено изпълнението на реално осъществени доставки. От изложеното следва, че решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионният акт е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора право на разноски по чл. 161 ДОПК има ответника по касация, но предвид липсата на искане за това, такива не следва да му се присъждат за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,