Решение № 2439 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 886/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кмет на Столична община срещу решение № 35037/24.10.2025 г. по адм. дело № 958/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отменен РА № СФД 22-РД77-114/01.09.2022 г., издаден от Е. К. Костадинов-началник отдел, възложител на ревизията и В. М. Палев, главен инспектор-ръководител на ревизията, потвърден в оспорената му част с Решение № СОА22-РД28-42/11.11.2022 г. на кмета на Столичната община. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като фактическите констатации в него кореспондират със събраните и относими доказателства. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна- "Ем Ейч Кю" ЕООД, изразява становище за частична недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА № СФД 22-РД77-114/01.09.202 г., издаден от Е. К. Костадинов-началник отдел, възложител на ревизията и В. М. Палев, главен инспектор-ръководител на ревизията, потвърден в оспорената му част с Решение № СОА22-РД28-48/11.11.2022 г. на кмета на Столичната община. За да отмени оспорения ревизионен акт в процесните му части, АССГ е счел, че е недоказана тезата на приходните органи, че активите, които са трайно прикрепени към сградата или представляват подобрения (капиталови разходи), както и тези необходими да нейното функциониране, са част от отчетната стойност на обектите -хотелска и офисна част, а по отношение на ТБО- отчетната стойност на имота не може да представлява критерий за количествата отпадъци, генерирани при ползването му, тъй като тази стойност от една страна показва цена на придобиване и съответните разходите за това, а от друга не е налице пряка връзка между цената на придобиване и възможността при ползването на имота да се генерира определено количеството отпадъци.. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно оповестената счетоводна политика на жалбоподателя, същия прилага международните счетоводни стандарти /МСС/. В конкретния случай за процесиите имоти е приложим МСС 16. Съгласно точка 15 от МСС16 - оценка при признаване, относим за имоти, машини и съоръжения - всеки имот, машина и съоръжение, които се признават като актив, се оценяват по цена на придобиване. Към компонентите на цената на придобиване се включва, освен покупната цена на имота, включително митата и невъзстановимите данъци върху покупката, след приспадане на всички търговски отстъпки, така също и всякакви разходи, пряко отнасящи се до придвижването на актива до местоположението и привеждането му в състояние, необходимо 3а неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. В годишните финансови отчети оспорващото дружество е класифицирало и оповестило част от сграда, като хотелска част, в т.5 „Имоти, машини и съоръжения" и офисна част, в т.в „Инвестиционни имоти". В счетоводни сметки 203000 „Машини и оборудване", 203001 „Сградни инсталации", 203002 „Инфраструктура" са заведени всички елементи, оборудване, инсталации и инфраструктура, трайно монтирани в сградата- хотелска част, съставлявайки едно цяло по такъв начин, че при липсата на тези елементи сградата би била недовършена или целостта й променена, така че тя да не може да се използва по предназначението, което й е отредено. В счетоводни сметки 220002 „Инвестиционни имоти-оборудване", 220003 „Инвестиционни имоти-инсталации", 220004 „Инвестиционни имоти- инфраструктура" са заведени всички елементи, оборудване, сградни инсталации /ОВ и К, ВИК, електро и т.н./ и инфраструктура, трайно монтирани в сграда - офисна част, съставлявайки едно цяло по такъв начин, че при липсата на тези елементи сградата би била недовършена или целостта й променена, така че тя да не може да се използва по предназначението, което й е отредено. Отразените по счетоводни сметки 203 и 220 активи, представляват материални активи, без които имотите не биха могли да получат разрешение за ползване, поради което и не биха могли да отговарят на критериите за сграда. Отчетната стойност на сграда се увеличава с трайно прикрепените към нея вещи (активи) и с последващите подобрения към нея (капиталови разходи). Видно от приетите заключение по комплексна съдебна експертиза и допълнително заключение на извършената комплексна съдебна експертиза предприятието е завело счетоводно инсталациите отоплителни, водоснабдителни, канализационни, електро и др.), както и асансьорите, след издаване на Разрешението за ползване, а безспорно тези инсталации са част от сградата и самостоятелните обекти в нея. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че тъй като Разрешението за ползване на сградата било издадено на 23.10.2012 г., то всички сградни инсталации и тези представляващи подобрения на сградата, Заведени счетоводно след датата на Разрешението за ползване, не били относими към отчетната стойност. Инсталации по Водоснабдяване и канализация, електро-инсталации, отоплителни и други сградни инсталации, асансьори и др. са заведени счетоводно след датата на издаване на Разрешението за ползване, но безспорно без тях строежът не би могъл да получи Разрешение за ползване и да представлява облагаем обект. От тук следва, че ВиК, електро и отоплителни инсталации са били изградени към датата на получаване на Разрешението за ползване, но са осчетоводени впоследствие. Действително МСС 16 дава възможност предприятието да използва преценка при прилагането на критерии за признаване на даден актив. В случая счетоводната политика на дружеството позволява да се отчитат като отделен актив или включени в стойността изградени съоръжения, помощни инсталации, и конструкции в сградата, а ако няма изрично решение към стойността на сградата се включват - ВиК, електро инсталациите, изградените преградни стени, подови настилки, асансьорни шахти, газопроводи, топлопроводи, фундаменти за монтаж на машини и оборудване и др. трайно вградени с ниска стойност или с продължителен срок на експлоатация съоръжения и инсталации. Без наличието на тези активи, обаче сградата не би могла да отговаря на критериите за въвеждането в експлоатация, респективно не би могла да е обект на облагане с ДНИ. / Решение № 13598 от 16.13 3034 а. по а. д. № № 5999/3034 г. на BAС/. В изпълнение на изискванията на прилаганата от дружеството база за оценяване, признаване и отчитане на земите и сградите като инвестиционни имоти, то е оповестило в приложенията към годишните си финансови отчети в т. „Инвестиционни имоти", че отчита земи, сгради и всички трайно прикрепени машини и съоръжения, по модела на цената на придобиване. Предвид указаното в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2, то и за определяне на по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ, трябва да се извърши сравнение на стойностите, а за да бъдат те сравними, следва да са формирани при една и съща база за определяне. Затова и сградните инсталации, трайно прикрепените дълготрайни материални активи, както и последващите подобрения на сградата или поземления имот са относими към формиране на отчетната стойност, така както формират и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Въз основа на приетите на 12.06.2025 г. заключение по комплексна съдебна експертиза (КСЕ) и допълнително заключение на извършената комплексна съдебна експертиза, установяващи в пълнота всички елементи (инсталации, асансьори и др.), които са трайни приращения към сградите и служат да тяхното функциониране, се формира и отчетната стойност на всички ревизираните обекти в съвкупност с подобренията и приращенията към тях. с приетата на 24.04.2025 г. ССчЕ, не е изяснен въпросът, учредената суперфиция върху имота отразява ли се върху първоначалната отчетна стойност на земята, като актив, както и представляват ли извършените от ревизираното лице счетоводни операции, във връзка с тази суперфиция, преоценка по смисъла на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Също така следва да се вземе предвид, че съдът не е обсъдил факта и правното значение, че активът „земя" по сметка 201 и актива - учреденото в полза на дружеството право на строеж, по сметка 219, макар и заведени като „други НДМА" са категоризирани от ревизираното лице като активи по категория 1 на чл. 55 от ЗКПО, а не в категория VI, като са оповестени в ГФО т. Имоти, машини и съоръжения неамортизируем актив земя, ведно с правото на строеж върху нея с отчетна стойност 3 313 хил.лв. По определянето на задължения за ТБО: В изпълнение на законовите разпоредби, за определяне на ТБО за нежилищни имоти според количеството битови отпадъци, оспорващото дружество „ЕМ ЕЙЧ КЮ"ЕООД е подавало декларации по чл. 23 от НОАМЦУПСО. Дружеството по своя преценка е заявявало за всяка процесна година колко броя и какъв вид съдове за съхраняване на битови отпадъци ще използва, както и изрично е заявявал при каква честота желае да се извозват. Така по отношение на ревизираните обекти - ПИ с идентификатор 68134.4081.9412, както и Многофункционална сграда-офиси, хотел с фитнес, ресторант лоби бар и подземен паркинг, находяща се набул. „Цариградско шосе" № 115-Н, за 2020 г. предприятието е декларирало с декларация, че ще използва 3 броя съдове за битов отпадък тип „Бобър", с вместимост 1100 л., при честота на извозване 6 пъти седмично, а за ревизирания период на 2021 г. е поискал да използва 3 броя съдове с по-малка кратност на извозване, а именно: 5 пъти седмично.З адълженото за ТБО дружество, само е преценявало и заявявало какво количество битов отпадък ще генерира през съответната година. В чл. 22, т. 1 от НОАМЦУПСО е посочено, че такса битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, а в чл. 23, ал. 1 от същата Наредба е указано, че за определяне на такса за битови отпадъци по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Мотивите на първоинстанционния съд относно начина на определяне на задълженията за ТБО противоречат на разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ, където се указва, че не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината, както и на чл. 69, ал. 1 от с.3., където е посочено, че таксата се заплаща по ред, определен от Общинския съвет. По формулирани от жалбоподателя въпроси са изготвени СТЕ и СИЕ приети на 24.04.2025 г., допълнително заключение по СТЕ прието на 30.05.2024 г., с които е поискано коригиране на размера на таксата за битови отпадъци за имотите на жалбоподателя, в съответствие с процентно/пропорционално съотношение между общо генерираните отпадъци в Столична община и генерираните отпадъци от оспорващия, което противоречи на материалноправни норми на ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМЦУПСО). Поради обстоятелството, че контейерите за битови отпадъци са с вместимост в литри, а генерираният отпадък на територията на CO се изчислява в тонове, изчисленията по горепосочените заключения са неприложими. С оглед на факта, че спора по настоящото делото не е изяснен от фактическа страна и предвид материалноправният му обхват /като се вземат под внимание наведените в първоинстанционната жалба доводи и съдържащите се мотиви в оспорения РА/, следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва съдът да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства посочени от страните, да извърши анализ и разбор на събраните доказателства и да посочи установените от него факти по спора, а оттам да изведе и съответни правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение