Определение № 1240 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4904/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014-2020 г. за изменение на Решение № 11498 от 29.10.2024 г. по адм. дело № 4904/2024 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. В искането се твърди, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и при разглеждане на възражението за прекомерност съдът не е съобразил тълкуването, дадено с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, в което са изложени доводи за неоснователност на искането за изменение. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Със съдебното решение, чието изменение се иска, е отменено Решение № 1028 от 06.02.2024 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1937/2023 г. и вместо него касационната инстанция е отменила Решение № 0408-1 от 26.09.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. Със същото съдебно решение Изпълнителна агенция „Програма за образование“ е осъдена да заплати на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ с адрес гр. Бургас, [улица]разноски в размер на 16 937,10 лв. (шестнадесет хиляди деветстотин тридесет и седем лева и десет стотинки), от които адвокатско възнаграждение 7 800 лв. и държавна такса 594,27 лв. за първата инстанция и адвокатско възнаграждение в размер на 7 800 лв. и държавна такса 742,83 лв. за касационната инстанция. Във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е приел, че е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението съответства на действителната фактическа и правна сложност. Аргументите на съда са, че приложимата нормативна уредба е в юридически актове от различна степен, в т. ч. и в законодателство, което е наднационално. Националната уредба в областта на управлението на средствата от Европейските фондове се характеризира с постоянно развитие. Освен това, размерът на адвокатското възнаграждение е с повече от 20 % по-нисък от този по т. 4 от чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Няма основание за промяна на становището на съдебния състав по въпроса за разноските. Безспорно, преценката за размера на дължимото с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение, предвид тълкуването на СЕС, не е обвързана непременно със стойностите, закрепени в Наредба № 1/2004 г., а следва да бъде направена при съобразяване с принципите на справедливост и обоснованост. Следователно анализът, предопределящ и крайния извод досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се прави във всеки конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитираната наредба. В допълнение относно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде посочено, че процесният административен акт е издаден след отмяната с влязло в сила съдебно решение на предходен административен акт за финансова корекция по същия договор за възлагане на обществена поръчка. По делото има голям обем доказателства, чийто анализ е затруднен, тъй като административният орган не е изяснил въпроса кога и от кого са представени за първи път – дали са представени в хода на възлагане на поръчката от участника, определен за изпълнител, или са представени от бенефициера в хода на административното производство по определяне на финансовата корекция. Защитата на адресата на акта е допълнително затруднена от значителния обем на обстоятелствената част на акта, която съдържа вътрешни противоречия в какво се състои нарушението и към кой момент е извършено. При отчитане на тази специфика на делото и обема на предоставената правна помощ (изготвяне на първоинстанционна и касационна жалба и явяване в открито съдебно заседание пред касационната инстанция), както и тълкуването, дадено с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, касационната инстанция приема, че няма основание за изменение на съдебното решение в частта му за разноските в посока намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. По изложените съображения искането за изменение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение